Това беше великият Гунди - явление, надхвърлящо границите на футбола! Поклон! (видео)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век.
През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г.
След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).
Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и футболист №1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – Златната топка.
Получава и още много успехи и отличия... Той е отдаден до сетен дъх на любимия си "Левски".
До 30 юни 1971 г., когато Гунди си отива от този свят заедно с друга футболна легенда - Никола Котков. Двамата пътуват с колата на Гунди, "Alfa Romeo Giulia GT", от София за Враца, където са поканени да участват в мач по случай 50-годишнината на местния "Ботев". Около 11:30 часа в прохода Витиня алфата се врязва в резервоара на товарен автомобил. Следва възпламеняване и двете футболни легенди изгарят живи. Смъртта им става национална трагедия, а на погребението се стичат фенове от различни отбори.
Днес, 44 години след катастрофата на Витиня, България все още ги помни. Помни Гунди, помни и Котков. Те бяха необикновени, гениални футболисти. Бяха явление, надхвърлящо границите на футбола...
Поклон!
