ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Последните социологически проучвания показаха, че избирателите на различните партии в управляващото мнозинство подкрепят решението на лидерите си за участие в управлението.
Това е и причината правителството на Росен Желязков да се ползва със сравнително високо доверие.
Просто то получава одобрението на по-голямата част от хората, които са гласували за ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и Доган. Присъствието на ярки политически лица в кабинета мобилизира максимално подкрепата за него сред твърдите привърженици на партиите. Това е възможност правителството на Росен Желязков да работи в сравнително комфортна ситуация поне през първите месеци на мандата.
Този логичен социологически извод всъщност е парадоксален. След четири години на остра политическа конфронтация, задълбочаваща се криза във всички сфери и хронична институционална нестабилност сформирането на правителство между партии, които са били остри опоненти помежду си, не предизвика разочарование, а облекчение. Това е тенденция не само сред периферните избиратели, но и сред твърдите ядра, които са участвали активно в политическите сблъсъци през последните години.
В продължение на повече от десет години ГЕРБ воюваше с БСП, независимо от това кой е лидер на червените. Това противопоставяне партията на Бойко Борисов наследи от СДС, които днес са коалиционен партньор на ГЕРБ. ИТН пък се появи в политиката не просто, за да бъде алтернатива на ГЕРБ, но за да изчегърта партията от политическия живот. ДПС и Доган винаги са били поставяни пред скоба от всички партии, като участието им във властта винаги се е проблематизирало от привържениците на партиите, с които управляват. Днес присъствието на тази формация в управляващото мнозинство се приема като нормалност и даденост.
На какво се дължи спокойствието след дългите и тежки политически битки между настоящите коалиционни партньори? Повърхностното обяснение е дългата политическа криза, която изглежда преодоляна. Последното не е факт заради съставянето на редовно управление, а тъй като е изчерпана кризисната енергия в обществото. По-дълбоката причина обаче е изпразването на партиите и най-вече на техните избиратели от идеологическо съдържание. Това може да се окаже и действителната причината за нестабилността, чийто израз беше политическата криза.
В България днес има две формации, чиито избирателни корпуси функционират на идеологически принцип - това са ПП-ДБ и "Възраждане". Първите имат жив либерален фундамент, а вторите, макар и етикирани като националисти, са по-скоро част от антилибералната глобална тенденция, която се намира във възход, особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Именно тези две формации, заедно с ДПС на Делян Пеевски, са оставени в опозиция на управлението, което е много повече традиционен и културен, отколкото идеологически отговор на политическата криза.
Важно е да се направи съществено уточнение. В годините, в които идеологиите на либерализма, национализма и социализма/социалдемокрацията бяха живи, динамични и пластични части от политическия живот на България и Европа, липсата на идеологически фундамент се възприемаше задължително като недостатък. Днес наличието на идеологически фундамент по-скоро лишава от гъвкавост и пластичност партиите. ПП-ДБ и "Възраждане" изглеждат като формации, които не могат да пробият електоралния стъклен таван, независимо от действията и поведението си. Точно заради идеологическата си индоктринираност те са и трудни за съставяне на коалиция и от тази гледна точка са нежелани партньори. Защото при индоктринирани лидери и привърженици, червените линии спрямо останалите субекти са много повече, отколкото точките на консенсус. Природата на идеологиите е такава, че те имат крайна цел, която е позиционирана в бъдещето и цялата енергия на общностите. Това лишава подобни формации от усет към злободневните ситуации и решаването на всекидневни задачи, които нямат формата на свръхцели.
Най-яркият пример за изпразване от идеологическо съдържание би могъл да се наблюдава при избирателите на ДПС. Това е формация, чиято спойка през последните десетилетия беше раната от т.нар. Възродителен процес. Тя беше създала непробиваема идентичност, която беше в основата на монолитния избирателен корпус на ДПС. След разцеплението на партията от лятото на 2024 година стана ясно, че този идентичностен факт е останал в миналото. Доказателството е, че етническият българин Делян Пеевски успя да спечели на своя страна повече избиратели от основателя на партията Ахмед Доган. Това е един от най-значимите моменти в новата българска история, защото той слага край на етническия вот. Това е и причината групата на Доган да бъде възприето безпроблемно от трите партии, които оформят архитектурата на настоящото управление.
От друга страна, ГЕРБ и ИТН винаги са били по-скоро културен, отколкото идеологически феномен в българската политика. ГЕРБ се появи на политическата карта през 2007 година, когато основните идеологически цели на "нежната революция" от 1989 година бяха осъществени. Те бяха създаване на многопартийна политическа система, изграждане на пазарна икономика и формиране на прозападен геополитически курс чрез членство в НАТО и ЕС. Изчерпването на идеологическите цели породи и прагматичен политически субект, който беше посветен много повече на обществените настроения, отколкото на идеологическите тези. Затова и една от характеристиките на ГЕРБ е способността на партията да възприема различни идеологически форми, без това да променя същностното им съдържание. Тази способност като цяло е характерна за българското общество, за което идеологиите винаги са били външноположени и чужди форми. ИТН пък се появи изцяло като културен феномен, чиято база не беше идеологическа програма, а телевизионно шоу. От тази лишена от идеологическа закалка база партията на Слави Трифонов има сходен характер с тази на Бойко Борисов. И в нея както и в ГЕРБ властват либерални, социалистически и националистически тези, които, вместо да си противоречат, съжителстват заедно.
Въпросът с идеологическата форма и характер на БСП беше решен от Корнелия Нинова, която в периода на своето лидерство лиши социалистите от основните им идеологически маркери. Опитът БСП да бъде превърната в националноконсервативна формация приключи с трансформацията на партията от голяма в малка и я изпразни от идеологическо съдържание. Може би това е и причината днес 80 процента от червените избиратели да подкрепят коалицията с ГЕРБ. БСП е сложна партия и нейната раздяла с автентичните социалистически принципи е достатъчно продължителна (тя започва още от времената на Тодор Живков), за да може да бъде обобщена и анализирана в няколко изречения. Политическият факт на настоящето обаче е, че това е формация, която е много повече културна и наследствена общност, отколкото идеологическа, каквато е била от създаването си до началото на 70-те години на миналия век.
Погледната от този ъгъл, настоящото управляващо мнозинство, в което влизат четири формации, които или не са възникнали като идеологически, или с времето са се изпразнили от идеологическо съдържание, не само не е парадоксално, но е и логично. Така както е логично формациите, които имат идеологически фундамент да са в опозиция.
Вероятно важният въпрос тук е кога би могла да се очаква промяна. Възможният отговор днес е: "Тя вече дойде".
Тома Биков, депутат от ГЕРБ
