ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Професор Макгонъгол ми разказа какви страховити неща са ставали, когато магьосници са си играли с времето… Много от тях стигали до там, че по грешка убивали своето сегашно и бъдещо Аз.”
Хари Потър и затворникът от Азкабан
И като се заточиха едни разговори, та цяла неделя… Можем да разглеждаме тази неделя като загубена, доколкото тя потвърди до голяма степен предизборните нагласи за възможните и недопустимите коалиции. Можем да я разглеждаме и като седмица, която роди нещо ново в партийната и политическата ни култура. Достатъчно е само да се върнем година и половина назад и да си припомним как се формира правителството „Орешарски” някъде из тъмните кьошета на партийните централи и сараи, в тежък политически сумрак. Но която и от двете оценки да изберем, тя няма да е вярна или невярна, а само прибързана.
Според бащата на историята Херодот атинският законодател и държавник Солон бил казал: „Не наричай никого щастлив, докато не умре.” Защото докато е жив, винаги може да му се случи нещо добро, или нещо лошо, което да обърне целия му живот. Още по-малко можем да определяме събития, чийто край не сме видели и чиито последици тепърва ще оценяваме. Двадесет и пет години демокрация по български ни научиха да гледаме на нещата през оня скептичен ключ, според който, ако накрая всичко е добре, значи това още не е краят…
Истината е, че до момента не е станало нищо, за което си струва да пиша на баба на село. Тя и малко трудно ще разбере как до вчера се обиждаха с тежки думи и си вменяваха престъпни състави из целия Наказателен кодекс, а днес се прегръщат. Но това е първият мъничък прогрес в политическата ни култура – установиха се прилични взаимоотношения, дори и между партии с несъвместими идеи и непоносими лидери. Това до голяма степен се дължи и на налучканата вакса при съставянето на преговорния екип на ГЕРБ.
Женското трио, или както ги наричам с 2/3 добро чувство „трите каки”, подхвана нещата откъм правилния им край. За преговорите трябваше нещо по-деликатно, нещо по-толерантно и най-вече нещо, което може да седи пет часа на едно място. Нещо, което нямаше да се случи, ако преговаряше лично Борисов, който не знае как да бъде друг, освен такъв, какъвто е. Интелигентното (пак на 2/3) излъчване на екипа на трите каки, спокойният тон, толерантното отношение създадоха една културна, на моменти малко куртоазна, атмосфера, в която да се чуват принципи и да се приемат резони. Но не бива да надценяваме и ролята на трите каки, защото тя не се отнасяше до същината на нещата. Те просто налагаха мненията на другите върху шаблона на ГЕРБ и отчитаха „верните отговори”. По време на разговорите с РБ остана впечатление за дистанционно управление на каките. По разказа на очевидци преговорите вървели идеално в продължение на пет часа и половина, дори вече били на етап да насрочват новата среща, когато Тетка Цачева, ръководител на преговорния екип, излязла за малко. И като се върнала, преговорите зациклили. Къде е ходила и с кого е разговаряла, струва ми се, не е особено предизвикателство за въображението.
Тези разговори с елементи на преговори елиминираха две партии, които можем да наречем без риск от преувеличение политически спекуланти и контрабандисти. Особено звучен беше шамарът, който получиха бебеците (ББЦ). Трите каки избягаха от преговорите с ББЦ сякаш бебеците имаха тежка халитоза. (За който не знае, халитоза е когато от устатата на някого излизат отровни газове, като сероводород например…). Обсъдили набързо четири приоритета, констатирали съвпадение само по един и айде чао, без нови срещи. Мента Стоянова разказа, че бебеците обяснявали, че тяхната програма била разработена за два мандата и те не били против за първия мандат да отстъпят от тези свои предизборни обещания. „Това, вика Мента, ни притесни. Такова разминаване между предизборна програма и сегашни мнения за нас не може да бъде легитимирано от членовете на партиите, които участват в коалицията. Още повече едва ли е легитимирано от хората, които са гласували за тях.“
Тази загриженост за чуждите обещания и чуждия електорат ми се видя малко фалшива. Беше ненужно преиграване. Макар че в чисто морален план не изключвам, че е възможно човек да се потресе от падението на бебеците, които са готови да си плюят на суратя за парче от управленската баница. По време на преговорите лидерът на ББЦ е на семинар в Лондон, после се готвел за мач на „Арсенал”. От вестниците научил, че преговорите са прекратени. „Не се интересувам от тези преговори. Аз съм излязъл отдавна от тази игра. Казах, че съм европейски политик…” Няма изненада. Бареков си е такъв, какъвто е от първия ден на кратката си политическа кариера. Ако някой от избирателите му е изненадан, то си е за негова сметка. „Понякога наистина трябва да положиш големи усилия, за да не опознаеш някого.” Интересно какво мислят обществените застъпници на Бареков, като Нешка Робева например. При случай бих попитал и Любен Дилов-син дали пак не се чувства „като пръднал в киното, преди да загасят лампите” (изразът е негов).
Сидеров просто си спести едно унижение, поставяйки неизпълними условия. Едва ли си е мислил, че ГЕРБ ще се съгласят на едно съвместно шоу, на което всичките майтапи ще са за тяхна сметка.
На обратната страна на логиката остана срещата с ДПС. Преговорните екипи констатираха изключителна идейна и програмна близост. По 12 точки имаха пълно съвпадение, а по останалите 6 – принципно. И въпреки това крайният извод беше, че ГЕРБ не само няма да управлява с ДПС, но не желае и подкрепата на агите за правителство на малцинството. Нещо, което беше декларирано преди изборите, по време на изборите и след изборите. Ще продължа да мисля за политическата логика на тази среща, макар че нямам надежда да стигна до смислен отговор.
Положително е, че тези срещи и разговори накараха партиите да препотвърдят своите ангажименти пред избирателите. Е, не всички партии и не всички ангажименти… Реформаторският блок например се отказа от лустрацията на Борисов и Цветанов, условие, което с основание се смята, че е било особено вотоносно. И мисля, че това не е последната жертва, която ще направят. Ще им се наложи да преглътнат, сега или малко по-късно, съществуването на модела „Кой”, отказът от реална съдебна реформа и т.н.
Струва ми се, че за тази седмица научихме за партийните програми много повече, отколкото през месеците на предизборна подготовка. Електоратът, или поне тази част от него, която се интересува, разбра как политическите партии виждат основните проблеми пред страната, какви решения предлагат и на какви компромиси са готови. От времето на тезисите на др. Живков не помня да сме глезени с такова задълбочено обсъждане на цели 18 приоритета за развитието на държавата.
Но „миризмата на кренвирши винаги е по-добра от самите кренвирши”. Идеите и принципите са хубаво нещо, но за съжаление трябва да ги прилагат хора. Хората са солта и пипера на политическия кренвирш. А като стане дума за хората, не съм сигурен, че хармонията на принципите ще устои. Никога да не ви идва на ум, че в българската политика принципите са по-важни от хората! Дано добрият тон и съгласието по приоритетите се запазят и когато дойде време да се наместват хора по местата – министри, зам.-министри, шефове на агенции и парламентарни комисии и т.н.
Но това, което най-много ме притеснява е друго. Още миналата седмица написах, че имам усещането, че докато трите каки се срещат с тоя и оня, пощипват се и се гъделичкат, някъде другаде се водят реални преговори и се формира реално правителство. Само усещане. Като на оня котарак, който живеел в месокомбината. Казвал ли съм ви за него? Та живеел той прекрасно, но един страх не му давал мира - че някой ден ще го кастрират. Просто в живота не може всичко да е толкова добре. Та и мен така ме гризе някакво усещане, че събитията имат двойно дъно, че трите каки не са това, което са. И много ще се радвам това усещане да е безпочвено. Не че много е постигнато, но може още много да бъде загубено.
