ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Беше ли пътуване от "няколко часа" до Омаядската джамия в Дамаск, извършване на петъчните молитви там и появата като някакъв неохалиф на неоосманска държава често цитирана мечта на крайната политика на Турция?
Крайният резултат, ако това предположение е вярно, е, че Турция сега трябва да запечати около 100 километра от размирната си граница, за да охранява западния свят срещу терористичната банда Ислямска държава в Ирак и Левант (ИДИЛ). До каква степен това е успех от провал? Зависи от която гледна точка се подхожда към въпроса.
Ако е гледан от огромния и пищен дворец или от където и да е близо политически до него, разбира се, че няма такова нещо ("Турция е опора на стабилност и напредък в размирния регион.") Все пак, ако се гледа от критична гледна точка или дори някъде извън Турция, в отсъствието на императорското потисничество по отношение свободата на словото, Турция се превърна в страна, в "скъпоценна изолация", както веднъж бе казано от ключов съветник на турския президент. Интересите на САЩ или на който и да е съюзник на Турция в тази страна и региона могат не винаги да се препокриват с тези на Анкара.
Но когато и ако съюзническите интереси винаги са в противоречие или когато член на съюз повече не спазва нормите, ценностите и демократичното разбиране, които са минималните изисквания за членство, съюзническите отношения не могат да се превърнат в нищо повече от завоалиране на сериозно напрежение между съседи. Не отиде ли Турция към многопартийна демокрация в края на 40-те години на миналия век, за да може да се присъедини към НАТО?
Ако днешна Турция се е превърнала в един потиснически режим и се е отправила към затвърдяване на потисническия режим в изборна диктатура с „турски стил на президентско управление“, то вероятно някои от турските съюзници може и да изпитват известно объркване къде да поставят Турция във връзка с управленския модел. Прехода към нормализация в Сирия, Ирак и другите страни около Турция трябва да бъде турски първостепенен интерес.
В крайна сметка тази страна е приютила над два милиона сирийски бежанци и харчи милиарди долари както за настаняване на бежанците, така и за битка срещу надигналия се тероризъм като последствие от плодородната почва, предоставена от съседството с гражданска война. Заравянето на глава в пясъка като щраус не може да спре развитието на събитията около Турция.
Отказът от признаване правото на сирийците да решават бъдещето на тяхната собствена страна и настояването за една нова Сирия без Асад не само затрудни политическото решение, но послужи и като инструмент за хвърляне на съседната страна в гражданска война, която продължава без прекъсване през последните пет години. Дали мечтата за пътуване до Дамаск „за няколко часа“, извършване на петъчната молитва и поява през предната врата на Омаядската джамия като неохалиф, не беше движеща сила зад тази салафистка, политически ислямистка и джихадистка катастрофа, в която Сирия беше въвлечена?
Такива въпроси, за съжаление, не могат да бъдат обсъждани днес, въпреки че всеки ден премиерът Ахмет давутоглу изнася лекции за това колко високо цени критиките. Отърваването от сирийския президент Башар Асад се превърна в такава мания, че сирийското продължение на турската сепаратистка Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) – Партията на демократичния съюз (ПДС) беше посрещана много пъти в Истанбул и Анкара. Стратегически срещи за оценяване бяха проведени с образования в Истанбул председателя Салих Муслим.
Когато сезонът на "кюрдското отваряне" и разговорите с политическите разширения на ПКК и нейния намиращ се в затвора лидер бяха заменени с проекта "битка срещу звяра" и "без разговори, просто се бори до край" , политиката изисква изобразяването на националистическите среди в управляващата партия и президента, Анкара си спомни отново , че ПДС е толкова нежелана, колкото и ПКК. Само че съюзници на Турция, особено в САЩ, смятат ПДС за "съюзник на терен" в борбата срещу терористите от ИДИЛ.
Русия, от друга страна, е също в "сътрудничество" с ПДС. По този начин от двата края Турция беше подложена на натиск да приеме участието на ПДС в мирните преговори за Сирия, които бяха за свикани за началото на тази седмица в Женева, но бяха отложени за петък.Така Турция вече има остри различия по участието на ПДС в мирните преговори и със САЩ, и с Русия, с която се смрази заради свалянето на един нахълтващ изтребител през ноември миналата година.
Объркваща колкото е възможно, успешната турска външна политика къв Сирия навлезе в нова фаза, след като САЩ, Турция и Саудитска Арабия настояват две военни групировки – Джаиш ал-Ислам (Армия на исляма) и Ахрар ал-Шамс(Народ на Сирия) – да бъдат част от опозиционния фронт на мирните преговори със сирийското правителство, като САЩ и Русия разиграват картата ПДС.
Междувременно с помощта на Русия (която ефективно затвори сирийското въздушно пространство за турски изтребители след свалянето през ноември на неин самолет от Турция) силите на сирийското правителство си възвърнаха контрола над туркоманските планини на турската граница, още повече укрепващи перспективата за „Република Латакия“ на средиземноморския бряг... Това вероятно беше кошмарът на Турция. / ...................... Коментарът на Юсуф Канлъ е публикуван във в. „Хюриет“
