ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Американски учени предложиха две нови хипотези, за да обяснят защо стресираните хора по-често получават инфаркт или инсулт в сравнение с другите хора, съобщи Франс прес.
Двете хипотези са въз основа на неотдавнашни изследвания. Резултатите от тях сочат, че хроничният стрес влияе върху имунната система, като увеличава броя на белите кръвни телца и възпалението на атеромната плака в артериите.
Белите кръвни телца играят ключова роля в борбата с инфекциите. "Когато обаче са в излишък или не се намират на подходящото място, белите кръвни телца могат да имат вреден ефект", отбеляза един от авторите на изследването Матиас Нарендорф от Харвардския медицински институт в Бостън.
Атеромната плака представлява постепенно натрупване на мастни отлагания върху вътрешните стени на артериите, които в края на краищата се втвърдяват и свиват.
Когато се откъсне от стените на артериите, плаката може да формира съсиреци, които да предизвикат инфаркт или инсулт.
Ново изследване обхванало 29-има медици от спешно отделение на болница. Кръвни проби им били взети на работното място и докато са в отпуск. Участниците отговорили също на въпроси, свързани със стреса.
Като сравнили кръвните проби, учените установили, че стресът активира стволови клетки на костния мозък, предизвиквайки свръхпроизводство на бели кръвни телца.
Излишъкът от бели кръвни телца водел до слепването им по вътрешните стени на артериите, усилвайки възпалението на атеромната плака и формирайки съсиреци.
Резултатите от изследването са публикувани в Nature Medicine.
Друго ново изследване пък разглежда ролята на бактерии за откъсването на плаката от вътрешните стени на артериите.
Според Дейвид Дейвис от университета в Бингхамптън, Ню Йорк, стресът освобождава хормони, които атакуват нещо като защитен филм във вътрешността на артериите. Този биофилм слепва бактерии. Когато получат молекулярен сигнал, те се освобождават, отделяйки ензими, които могат да дестабилизират атеромната плака.
За да стигнат до тези заключения, учените отгледали различни видове бактерии, след като ги взели от каротидни артерии и го подложили на ефекта на хормона на стреса норепинефрин.
Оказало се, че най-малко една от бактериите – Pseudomonas aeruginosa, е в състояние да разгради биофилма.
Резултатите от второто изследване са публикувани в mBio.
