Последвайте ни в Google News Showcase
Ханс Моргентау е много малко познат в България-за него знаем аз, Оги Минчев и вероятно още една дузина изследователи, със специален интерес в областта на международните отношения и дипломацията.
Шегувам се, със сигурност за Моргентау в България са чували поне няколкостотин души. Но понеже не всеки от тях като напише нещо, има възможност то да го публикува, реших, че ще е от полза за отечеството, ако се опитам да поразсъждавам върху темата „арменски геноцид“, „масово изтребление на арменци“, „решение на НС“, „декларация на НС“ и т.н. от позицията на това, което се нарича „реалполитик“. Един от тримата влъхви на тази школа е въпросният Ханс Моргентау.
Формулирал е няколко принципа на политическия реализъм, които и до днес издържат проверката като универсални и много ефективни правила за конструиране и провеждане на ефективна и балансирана външна политика. Основният му тезис е, че целите на външната политика на една страна трябва да се определят от нейните национални интереси и да са подкрепени в реализацията си от фактора „сила“. Хайде сега да видим, каква е корелацията между признаването с решение на НС на арменския геноцид и българския национален интерес.
Никаква! Нека бъда разбран правилно-аз също смятам, че Османската империя е извършила престъпление, което може да бъде описано като „геноцид“ спрямо арменците в периода 1915-22 г. Но от простото признаване на един факт, до неговото превръщане във фактор за вземане на външнополитическо решение разликата е от небето до земята. Обратното би наложило незабавно въпрос от рода на: „Защо точно този геноцид, а не примерно геноцида срещу племето тутси преди 20 години?“ Армения не е сред стратегическите ни партньори, нито е сред стратегическите партньори на наши стратегически партньори.
Армения е основен съюзник на Русия, която има бази там, която владее стратегически отрасли на арменската икономика и е основен гарант за националната сигурност на Ереван срещу Азербайджан. Нашият национален интерес, поне доколкото може да се проследи, е в точно обратен вектор-буквално преди месец и нещо тук беше президентът на Азербайджан, с помощта на когото ние се надяваме да разхлабим хватката на Москва в сферата на енергийните източници.
Ако заемем еднозначна и много крайна проарменска позиция, това в полза ли е на националния ни интерес, който без съмнение диктува да осигурим най-сетне диверсификация в доставките на газ? Мисля, че въпросът е реторичен. Втори въпрос: Турция е наш стартегически съюзник в рамките на НАТО. Нека припомня, че нейният парламент беше единственият, който гласува специално решение, с което ни подкрепи безрезервно за членство в Североатлантическия съюз. България-член на НАТО! Та това беше мечтата на милиони българи, които многократно гласувахме за нейното изпълнение чрез вота си в края на миналия и началото на този век.
Членството на България в НАТО е жизненоважен национален интерес. Не случайно руските мекерета в отечеството бият непрестанно там, по всевъзможни начини и без оглед на средствата, вкл. националпредателски предавания по няколко уж „български“ телевизии. Ние с Армения обща териториална граница нямаме. Но с Турция имаме. Затова смятам, че преработването на окончателния вариант на документа, който беше приет от българския парламент от „решение“ в „декларация“ беше демонстрация на практическо приложение на постулатите на Ханс Моргентау.
Вижте, практическата външна политика не може да се гради на етически, естетически или религиозни мотивации. Обратното би довело до такъв хаос в главите и безредие в действията, че дано не ни се случва да опознаем какво означава това на собствения си гръб. Дипломацията не може да се провежда с понятията за „кръстоносен поход“ или „морален императив“, защото няма нито една държава, която да може да издържи ресурсно на усилията, които такава дипломация ще постави пред икономиката, финансите, културните й връзки, консолидацията на населението й.
Това особено важи за държави с няколко етноса, каквато е ситуацията в България. Факторът „сила“-това е най-големият дефицит, който има страната ни вече десетилетия наред. Затова, когато турски дипломат /както реално се е случило/ ти каже в прав текст, че на територията на държавата му има 2 млн. бежанци, които изведнъж могат да решат да се придвижат към Западна Европа, би трябвало да ти е ясно, че само една пета от тези бежанци вкупом е достатъчно да се явне край границите ни и с България е свършено-във всякакъв смисъл. Страната ни няма никаква възможност да осигури запазването на най-фундаменталния си национален интерес, свързан със запазването на териториалната си цялост и преобладаващата християнска религиозна идентичност сама. Няма как да стане, реалполитиката го налага като извод.
Затова, без да запази присъствието си в НАТО и без да запази съюзническите си отношения с Турция, тя не може да си осигури постигането на този национален интерес. Говоря за краткосрочен /2-3 години/ и средносрочен времеви период /7-10 години/. За дългосрочен не се наемам да твърдя, защото при умна, последователна и финансово обезпечена отбранителна политика, не е невъзможно да сме в НАТО и паралелно с това да водим една по-силна /като възможност за прилагане на възпиращи военни средства/ отбранителна политика.
Тук няма да влизам в големи подробности, но само ще кажа, че с по-малко от половин милиард бихме могли да се сдобием с сдържащи военни средства /като например ракетни системи за залпов огън MLRS/, които по своята мощ, поразяваща способност и малко „вероятно кръгово отклонение“ от целта, могат да решат военни цели, съизмеримо с това, което дава тактическото ядрено оръжие. Но, както казах, това са дълбоки води, а и днешното парвителство не иска дори да слуша за подобни „екзотични“ идеи, камо ли да помисли за тяхната реализация. Казано накратко-никоя страна и нация не са прокопсали от провеждането на външна и национална политика, мислена в категориите на всекидневния морал.
Да, може да Ви звучи цинично, но пък такъв „цинизъм“ е в основата на дългожителството на държавите. Така че баланса, който в немалка степен постигнаха в парламентарната декларация май ще се окаже добро решение. Но въпреки това, някои детайли е добре да запомним, ако все пак след време имаме възможност за по-силна, по-силова /в горните термини/ външна политика. Един от тези детайли е, че заедно с парламентарната група на открито протурската партия ДПС, парламентарното заседание беше напуснато и от „реформатора“ Корман Исмаилов. Явно турския национален интерес е първенстващ за тези хора. В този ключ на мисли се запитах, дали пък не е твърде рисково присъствието на функционерката на партията на Касим Дал Мюйессер Солак като началник-кабинет на министъра на просветата Тодор Танев. Не съм убеден, че по този казус Ханс Моргентау щеше да разсъждава в клишираните категории за правата и свободите.
