Ало, журналистите, защо защитихте разградския феодал от Гриша Ганчев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има нещо показателно във факта, че знакови бизнесмени на българския преход са и босове на футболните клубове у нас. Пламен Тимев-Ганди, Венцислав Стефанов, Илия Павлов, Тодор Батков, Васил Божков, Гриша Ганчев, Васил Златев, Николай Гигов, Александър Томов, Марешки и напоследък небезизвестният Кирил Домусчиев.
На пръв поглед това е логично, хората имат пари, милеят за спорта, помагат. Дали обаче е така в действителност. Като гледаме какво е състоянието на футбола, на клубните отбори, на националния, нещата са по-скоро трагични. Локомотивите от София и Пловдив поддържат тяга, колкото да надуват свирката, в „Овча купел“ се радват комай единствено на победите си над „Левски“ . Батков е мразен, Томов буквално го изгониха от Борисовата градина, Златевият „Черноморец“ се разпадна, Гришата има проблеми със Специализираната прокуратура и това се отразява на ловешкия отбор. Единствено като че ли нещата са добре в Разград. Засега. Това окрилява новоизпечения бизнесмен и хрантутник на настоящата власт Домусчиев.
Когато преди няколко седмици предизвика борчето от Микре и ловчанлии пуснаха брутална и унижаваща човешкото му достойнство декларация, спортните журналисти застанаха в защита на разградския феодал. Малко след това той не се посвени да окепази цялата спортна гилдия, характеризирайки я като олигофренска. И така достойно зае своето място до вечните словесни изцепки на Батков, Венци Стефанов, Сашо Апашо. Помните ли и гневния и истерично зададен въпрос от Гриша Ганчев към журналистите, дали са строили някога поне кучешка колиба. Стана ясно, че Домусчиев е с култура, вписваща се напълно в създадената опростачена футболно-словесна традиция. В същото време е олигархът, който стои най-близко до властта. Между другото Борисов, както всички останали политици, обича да се отърква около богатите и парите. Помним флиртовете му и по време на първия мандат. За тези хора обаче няма приятелство и принципи. Затова нищо чудно някой ден премиерът да се окаже в позицията на спортните журналисти.
Иван Асенов, София
