ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Използвам заглавието от класиката на Маркес, защото не можах да направя по-добра асоциация, докато гледах по телевизията интервюто на Йордан Цонев от ДПС.
Ръцете на Данчо Ментата трепереха, устата му пресъхваше, езикът на тялото му издаваше паника и страх, а аз мислено се върнах близо четвърт век назад.
Дано не ви отегчавам, но процесите в ДПС тези дни събудиха много спомени у мен във времето назад. Беше 2000 г. Иван Костов бе овладял тотално СДС и започна поголовна чистка. Чистка, която обхвана генерално нас, основателите на СДС!
Докато самият Костов още пишеше статии в "Работническо дело" в края на 1989 година, ние обикаляхме села и градове и с ръцете си създавахме истинското СДС. Това СДС, което, докато беше коалиция от партии, наследилият Филип Димитров бивш финансов министър Иван Костов не можеше да овладее. Тогава се обърна към нас, "младите лъвове" основатели, които му помогнахме да извърши на практика преврат и на 14 февруари 1997 година, само десет дни след като комунистите сдадоха властта, в Зала 1 на НДК превърнахме СДС в партия и го коронясахме за Командир.
Три години по-късно ние станахме излишни. Бяхме млади, нахакани, непокорни, може би арогантни на моменти, но винаги казвахме открито какво мислим. Бяхме основали СДС и решихме, че никой не може да ни пипне. Жестока самозаблуда!
В края на 1999 година Иван Костов направи рокада в правителството си и го напълни с бивши комунисти. Същата чистка започна и в структурите на партията. Командирът нямаше нужда от личности, от хора със собствено мнение, имаше нужда от послушници. Години по-късно осъзнахме, че по това време той вече беше приел Джордж Сорос и беше влязъл в неговата игра.
Рекомунизацията на СДС и хвърлянето му в лапите на соросоидите беше започнало. С две думи. Нещо което малко хора знаят и никой не говори за него. Започнахме подготовка за преврат срещу Иван Костов през 2000-та година!
Бяхме луди глави и въпреки че Командирът беше всемогъщ, вярвахме, че можем да го свалим в партията. Нататък щеше да бъде лесно! Всичко беше в ръцете и се въртеше от Евгений Бакърджиев - Валяка, който държеше София и повечето структури в цялата страна, и от Христо Бисеров, като главен секретар на СДС.
Стефан Софиянски гравитираше около тях, но не беше популярен сред седесарите и играеше собствена игра. Йордан Цонев беше с Христо Бисеров. Няма да ви отегчавам с подробности, какво, защо и как. Ще кажа само, че аз бях занесъл на Евгений Бакърджиев и на Бисеров декларация в своя подкрепа от всички току-що избрани 7 кмета на общини във Варненска област от СДС и на две трети от варненските депутати.
Изгледите за успех бяха огромни, трябваха само здрави нерви и търпение.
Изведнъж, в края на октомври 2000 година, Христо Бисеров даде едно необмислено и необяснимо интервю за вестник "Труд". Цялата конспирация отиде на кино. Ние приехме това интервю като предателство. Започна лов на вещици. Малко по-късно Евгений Бакърджиев беше изключен от СДС, в знак на солидарност с него аз напуснах сам. Костов получи свободата да разгроми партията напълно. Резултатът го знаем всички.
Не обичам да влизам в ролята на жертва и не се чувствам като такава. Ще кажа само, че в личен план платихме жестока цена. Целият репресивен апарат на държавата се включи срещу нас. Как оцеляхме, само ние си знаем! Къде бяха през това време Бисеров и Йордан Цонев...?! Изчезнаха за 3-4 години, а през 2005 година се оказаха около Ахмед Доган в ДПС...
Не твърдя нищо. Нямам информация, за да твърдя. В годините след това обаче много пъти сме си говорили с Евгений Бакърджиев, Бог да го прости, по темата. Усещането, че бяхме предадени, никога не ни напусна. Отвратително чувство!
Тук ще отворя една скоба. Изключително много уважавах и продължавам да уважавам Ахмед Доган. Обичам българските турци, които са изключително добри, благородни, благодарни, умни и работливи хора. Аз самият, като млад лекар някога, работех по разпределение в едно турско село и пазя страхотни приятелства оттогава. Българи и турци винаги сме живели братски, в мир и сговор. Въпреки това съм сигурен, че ако не беше Ахмед Доган, етническият мир в България щеше да бъде поставен на изпитание в годините след 10 ноември.
Не мога обаче да си отговоря на един въпрос. Какво накара във времето назад този брилянтен политик и дипломат Ахмед Доган да заложи на грешните българи в ДПС...?! На опортюнисти като Бисеров и Цонев! На дребни тарикати, като Янко Станев във Варна някога. На хищник, като Дилян Пеевски! Беше ясно, че те ще се обърнат срещу него и ДПС един ден и те се обърнаха.
Надявам се искрено Ахмед Доган да си е направил верните изводи и да не залага повече на грешните личности. Времето е най-добрият съдник обаче и не прощава на никого. Рано или късно, Бог раздава правосъдие на всички.
Това си мислех, докато слушах смирения и разтреперан глас на Йордан Цонев по телевизията. Докато гледах подплашените му и влажни като на кошута очи. Докато наблюдавах как думите излизат трудно от пресъхналите му и прехапани устни. Докато чувах да лее дитирамби по адрес на Иван Костов и Ахмед Доган. В този момент се сетих за един чудесен стар руски филм. "Москва не вярва на сълзи"! Ахмед Доган също! Часът на истината настъпи и прошка няма да има. "Късно е либе за китка".
Тази политическа смърт беше предизвестена.
Д-р Стоян Калоянов
