ЧЕРЕН 1 май преди 51 години! 118 загинали при страшен инцидент край Враца
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1 май 1966 г. В 11,25 ч над 500 000 куб. м маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета скъсват стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник “Мир” и заливат близкото с. Згориград, минават през прохода Вратцата и стигат до централния площад на Враца.
Това е една от най-зловещите трагедии в най-новата ни история, припомня "Конкурент". По дългия си 7 км път тинята помита безмилостно хора, къщи и животни. На този ден според тогавашните традиции на социализма на централния пл. “Христо Ботев” във Враца се провежда задължителната манифестация на трудещите се.Минути след като колоните са преминали пред официалната трибуна с местните партийни величия и хората започват да се разотиват по домовете си, се чува заплашително бучене откъм Балкана по поречието на Лева.
Стената на хвостохранилището се е скъсала след няколкодневни непрекъснати валежи. Като помита 1/3 от Згориград, сивосинкавата вълна с височина близо 3 м нахлува в стария и гъстонаселен врачански кв. “Кемера”. Тъкмо когато повечето семейства сядат около празничната трапеза.
Доста време след трагедията тогавашните власти с половин уста ще съобщят официално за 118 загинали и над 1000 останали без покрив над главата си. Истината обаче излиза наяве много години след калния погром и е доста по-различна. Както се вижда от статистиката, във Враца и Згориград са издадени над 500 смъртни акта. В трагичния отчет обаче не са включени 12 деца, които си играели близо до реката и изчезнали безследно. Последните удавили се в стихията хора са открити няколко дни след 1 май на 40 км от Враца по поречието на реката. Оживелите жители от най-пострадалия квартал тайно палят свещи в местните църкви, донякъде доволни, че участието им в манифестацията ги е спасило.
След трагедията, за която България бързо научава от човек на човек, тогавашните първи партийни и държавни ръководители на Враца се втурват направо от трибуната на площада да звънят в София и да питат какво да правят. По това време първият секретар на ОК на БКП във Враца Цветко Божков е с делегация в чужбина и заместниците му не смеят да поемат изцяло нещата в ръцете си, страхувайки се да не се престараят със самоинициатива.
Враца е обхваната от страх и паника. Хората тичатобезумели към района около реката да търсят изчезналите си близки. Струпването им плаши партийните ръководители и те нареждат на милицията да се намеси и да въдвори ред.
В София на бърза ръка се сформира правителствена комисия по врачанското бедствие и още вечерта на 1 май тя е в пострадалия град. На 2 май самият Тодор Живков разглежда
пораженията от хеликоптер,който кръжи над Враца. Първият ръководител на държавата дава нарежданията си по телефона и комисията започва да изпълнява указанията. По улиците на Враца още не били прибрани труповете на издавените домашни животни, от които се носела непоносима смрад.
