Последвайте ни в Google News Showcase
Това ще е дълъг и труден текст, нишов, гилдиен, не за всеки.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Ще стане дума за цензурата.
Не я помня такава, откакто съм в професията - вече 32 години. Тогава, като първокурсник в СУ, пристъпих редакцията на първия свободен вестник "Демокрация".
Все е имало тежки и мрачни времена, кризи, авторитарни лидери, склонни към полицейщина и смълчаване на медиите...
Но като сега?!
От седмици, месеци в БТВ се заяждат на път и през път с агенция ПИК. И говорителите, и събеседниците в студиото.
Мая Манолова обявява, че ПИК е сайтът на Бойко Борисов.
Полина Паунова - че сме пряко финансирани от ГЕРБ.
Според Явор Божанков правителство няма да има заради...ПИК.
Някой си Цинтири-минтири-ридис говори за мен в среден род - списвал съм сайт, който нахално съм представял за "новинарски". И нахално съм настоявал да се върне хартиената бюлетина...Какво престъпление, наистина.
В нормални, пък и в по-малко нормални години етиката и здравата логика биха предпоставили, че ще ми бъде дадено право на отговор.
Не и днес.
Днес, въпреки многократно отправяните искания за право на отговор, БТВ ми предоставя единствено...20 секунди. За цялата изговорена помия.
20 секунди написани думички, които да бъдат изчетени от говорител. Без възможност да се появя пред камерата.
Евентуалното ми физическо присъствие в студиото на тази, а и на други телевизии, плаши до смърт собствениците, водещите, редакторите.
Същото е в Нова и БНТ.
"Националните".
Национални, но само за една част от нацията. Тази на жълтопаветния офис-планктон на "Капитал", "Америка за България" и тяхното партийно представителство ПП и ДБ.
Вече близо десет години свободата на словото в българските телевизии се разбира като свобода на словото на Иво Прокопиев, Христо Иванов, Радан Кънев, Атанас Атанасов, отскоро - на Кирил Петков, Асен Василев и Лена Бориславова. Респективно - на всеки анализатор, издател или граждански активист, който пропагандира техните корпоративни и политически амбиции.
Дълга тема е защо и как се стигна дотук. Най-видими са грантовете от американски фондации към нюзрума на медиите, обученията на ключови кадри в чужбина, командировките им по различни симпозиуми и семинари на ляволибералната неправителствена паяжина на Сорос.
Най-невидими са проблемите със собствеността. Кой е реалният собственик на БТВ и Нова, който диктува редакционната линия, кой назначава оперативното ръководство? Чехи, американци, сърби, ЦРУ, офшорни факири, международни лобисти и аферисти? Вероятно всичко от това е вярно, а най-вярно е, че тези телевизии обслужват всичко друго, но не и българските национални интереси.
Чужди телевизии, по същество държавни, а не частни, концентриращи рекламен монопол, финансирани от обществени поръчки и евросубсидии в услуга на подсъдимата олигархия у дома! За да си спретне Васил Божков един държавен преврат, да речем.
Това се казва...хм, художествена еклектика.
Още малко примери.
Когато през юни учредихме Инициативен комитет против задължителния машинен вот, само за две седмици успяхме да съберем внушителните 111 000 подписа. Давахме брифинги, изсипахме чувалите в Народното събрание, проведохме серия от акции.
Нищо, подчертавам, нищо от всичко това, нищо от тази безпрекословна публична фактология не бе отразено под никаква форма от тъй наречените "национални" телевизии. Нито един член на нашия ИК не бе поканен поне за кратко участие в публицистичен блок - въпреки че темата за хартиените бюлетини е водеща за тези телевизии, ежедневно се провеждат диспути по въпроса, ежедневно, поне по няколко пъти, се говори за нашия Инициативен комитет и нашата подписка.
И задължително в негативен, подигравателен, понякога клеветнически дух!
Месеци и месеци лъжи и внушения по наш адрес. Месеци и месеци цензура, табуиране на хората от Инициативния комитет, откровено остракиране, отнемане на елементарното им човешко и гражданско право да се защитят.
И това се нарича "свобода на словото", "независима журналистика, винаги с две гледни точки".
Хората от ИК не просто са лишени от право на глас, те са поставени в забранителен "черен" списък с неудобни и нежелани гости.
Да, има такъв черен списък в БТВ, Нова и БНТ, и това е широко известно. Писан е в редакцията на "Капитал".
По тази причина в "национален" ефир никога няма да видите Петьо Блъсков, проф. Антоанета Христова, Юлий Москов, проф. Йонко Мермерски, Александър Урумов, Станислав Недков - Стъки, Соня Колтуклиева...Недялко Недялков.
Това са обществено опасни лица, вредни за тренда на "промяната", който очевидно се крепи единствено на вецецуелските мадуровки.
В черния списък са и популярни коментатори като Кеворк Кеворкян и Мартин Карбовски, с които не таим взаимна симпатия, но които дръзват да мятат камънаци в блатото на статуквото, да кривват от правата линия за войната в Украйна и да събират масово одобрение в социалните мрежи.
Това обаче не трогва цензурата, тъй като цензурата - новата полиция на мисълта, не разсъждава търговски, комерсиално, не гони рейтинги, не привлича рейтингови гости, не търси признание от публиката. Тя прави точно обратното. Тя се храни от посредствени, скучни, скудоумни, банализирани в матрицата на политкоректността клишета и говорители.
И го прави дяволски успешно. Пробив в системата не се забелязва. За целта в БТВ и Нова са забранени публицистични предавания на външни продуценти. Външни (и тъпи) продукции може да прави само царят на халтурата Халваджиян.
Очевидно в момента грешки, макар и епизодични, не бива да се допускат. Контролът е тотален, непознат и при Живков, когато в отделни рубрики (като "Всяка неделя" или "Час по всичко") можеше да пробие различно мнение. Или неочакван събеседник, отвъд конюнктурата.
Това сега няма как да се случи и вината е на всички в гилдията. Няма невинни. Няма как да се измъкнат с лозунга "какво, на герои ли да се правим?"
Не, бе, не на герои. Просто понякога казвайте истината, какво наистина мислите. Давайте думата и на другата страна. Толкова ли е страшно?
Субективно описаната от мен ситуация по принцип ме устройва. Така проличава по-релефно колко е свободна агенция ПИК. И как само при нас може да се появи видеото от парапета, примерно (невероятно е, но нито една телевизия освен СКАТ и "Евроком" още не си е позволила да го излъчи, въпреки многомилионните гледания в мрежата...)
Устройва ме, но пък ме натъжава. Обезверява. За какво е била 32-годишната ни битка за демокрация, за какво беше целият абсурден преход - за да се върнем в епохата на Луначарски, Гьобелс и Жданов ли?
