Шанс за България: ЕС дава €50 млрд. за закъсалите банки извън еврозоната
Министърът на финансите Петър Чобанов с най-малко пари от Брюксел, но и не настоява за повече
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България, която се оплаква, че е с най-малко еврофондове в програмния период 2014 - 2020 г. в целия Европейски съюз (ЕС), има възможност да получи още средства за съживяване на икономиката през по-закъсалите си банки.
Това става ясно от подготвяното в момента решение на Брюксел - Европейската комисия (EK) иска да разреши на Фонда за платежен баланс с активи в размер на 50 млрд. евро да помага на банките в страните на ЕС, които не влизат в еврозоната, пише руският бизнес всекидневник „РБК Дейли”.С това тази структура ще стане третият инструмент, който Брюксел ще използва при разрешаване на проблемните във финансовия сектор в Европа.
Ако предлаганият от ЕК план бъде одобрен от страните-членки в ЕС, то Европа ще разполага с 400 млрд. евро за решаване на проблемите на банките. От тях 60 млрд. евро може да предостави Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ), а 280 млрд. евро – други програми за подкрепа на банковия сектор (подобна миналата година бе предоставена на Испания). И, накрая, още 50 млрд. евро могат да дойдат от Фонда за платежен баланс (ФПБ) за страните, които не влизат в еврозоната.
Фондът оттук нататък ще може да оказва помощ на страните със собствена валута и ще прилича по функциите си на ЕСМ, който има право да отделя средства от своя 500-милиарден бюджет на правителствата на страната. Те, на свой ред, ще ги вливат във финансовия сектор. Към средата на 2014 година се планира ЕСМ да може да издава заеми директно на банките.
ЕК иска да даде аналогична функция и на ФПБ - след оказване на помощ на правителствата на Латвия, Унгария и Румъния, неговите активи ще възлизат на 50 млрд. евро. Комисията планира да достигне споразумение още през тази година, за да може до средата на 2014 г. механизмът да започне да функционира.
Тези предложения срещат сериозна съпротива. Германия и Великобритания смятат, че те може да отслабят натиска върху други държави, от които се изисква да регулират банковия си сектор без оказване на финансова помощ. Поддръжниците на идеята – Франция, Испания и Италия – пък имат друга позиция – ЕС трябва да покаже на инвеститорите, че е готов да се справи с всякакви проблеми, които биха могли да възникнат.
Странно е, че не се знае каква е позицията на България - нашият министър на финансите Петър Чобанов, очевидно, би могъл да я озвучи, за да могат и по-закъсалите банки у нас да получат средства, които да ги издърпат от кризата. Това би намалило допълнително и лихвените им проценти, които са доста високи както за гражданите така и за бизнеса поради влиянието на кризата в еврозоната върху икономиката на България.
Липсва всякаква позиция и от страна на българските банкери, тъй като те все още смятат, че кризата е добър мотив за по-високи лихви в сектора, а и финансовите ни институции според тях остават едни от "най-стабилните в ЕС" поради валутния борд и политиката на Българската народна банка (БНБ).
