Последвайте ни в Google News Showcase
Според изследване на института за проучване на общественото мнение Odoxa Dentsu-Consulting, повече от половината (55%) от французите искат демонстрациите на „жълтите жилетки“ да спрат възможно най-скоро. Това е голяма промяна в общественото съзнание. През ноември миналата година 66% от французите бяха на страната на „жилетките“, пишеруското издание „Коммерсант“, цитирано от „Фокус”.
Срещу уличните протести са левите социалисти, десните „републиканци” и, разбира се, центристите от пропрезидентската „Република, напред!“.
Протестиращите губят и социалната база. Ако по-рано в техните редици имаше работници, безработни, селяни и дребни предприемачи, днес само тези, които нямат какво да губят, предимно представители на най-бедните слоеве. Много пенсионери избягаха от движението, уплашени от насилието. Предприемачите са недоволни, много от които всъщност са пострадали от дейностите на „жилетките“ - заради съботните демонстрации в страната 58 хиляди души са в състояние на „техническа безработица“. Магазините губят клиенти, градове - туристи.
Със своите действия самите „жилетки“ подготвиха този разрив на общественото мнение. Ако в началото на движението симпатиите бяха към тях, то с течение на времето се показаха като антисемити, хомофоби, расисти, хулигани и просто убийци, защото в резултат на техните действия няколко хиляди души бяха ранени, а 11 бяха убити. Освен това, тези хора са загубили живота си благодарение на действията на „жилетките“.
Разбира се, образът на анархист, облечен в „жълта жилетка“, не е универсален, тъй като в редиците на демонстрантите има много повече хора, които не искат да нарушават закона. Но в същото време, радикалите, готови за насилие и без компромис, се опитват да зададат тон в движението на „жълтите жилетки“.
Тази нетолерантност се проявява и в отношенията с пресата: „жълтите жилетки“ вярват, че медиите са склонни да ги клеветят.
Като цяло гласовете на разумните „жълти жилетки“ не се чуват зад популистките крясъци.
В тази ситуация правителството е мобилизирано и днес действа по-професионално от своите противници. Сцените на насилие по улиците, които отначало можеха да предизвикат вълна от съчувствие към „жълтите жилетки“, се обърнаха срещу тях.
На свой ред президентът Макрон, след кратка пауза, се насочи към нова схема в общуването с хората. Той вече не е Юпитер гръмовержеца, а внимателният събеседник. По телевизията той приема съвета на една дама от старчески дом, за да промени цвета на вратовръзката си от черно на по-светло. На селскостопанското изложение той прегръща плачещ пенсионер. Без никаква пищност той участва в нощна операция, за да помогне на бездомните по улиците на Париж. Разбира се, снимките от този президентски акт попадат в пресата.
Изглежда, че Еманюел Макрон води нова президентска кампания, която не е чужда на същия популизъм, който използват неговите опоненти. Но го прави по-точно и по-ефективно.
Резултатът е очевиден - популярността му нараства, макар и бавно: през февруари 32% от французите го наричат „добър президент“ - срещу 27% през януари.
