Изкоренете сираковщината, дайте път на младите футболисти
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След няколко години суша най-после „Левски” отново победи отбора от Борисовата градина. Грозна и измъчена победа, донякъде и незаслужена, но все пак победа. Последва вой до небесата, дежурният ревящ отново заговори за световната конспирация, за злите сили и лошите богове. Синият отбор бил подкрепян от всички и във всичко, а неговият – не. Затова от толкова години левскарите не сме виждали не купа, ами даже и калъфка от купа. Ние сме им виновни за управлението на Михов, Божков, Прамод Митал , Сашо Апашо и пернишките циганета. Но това са си техни проблеми, да си лъскат казана както си искат.
След плахата радост от победата трябва да си видим кривиците, защото в едно са прави – надиграха ни. Тотално. Ако тръгнем да го отричаме, значи сме наивници. И не за първи път през последните години. Отбор, който не знаеше ще го има ли, няма ли да го има един месец преди началото на първенството, играе с много повече хъс и спортна злоба. В тази измъчена победа лъснаха някои истини, всеизвестни от години, но редовно пренебрегвани. Най-добре играещите футболисти в този мач, а и в много други, са си нашите момчета. Пламен Илиев безспорно беше над всички, много се стара Цонев, успешно и с много желание заигра Вутов, Гаджев се разплака, когато беше принудително сменен поради контузия, Старокин даде душа и сърце от първата до последната минута, Макриев се бореше сам с тяхната защита, само похвали за играта на Дани Димов. Това е истината. Не искам да деля отбора на наши и чужди, но това сякаш се налага от само себе си. Можем да си зададем въпроса какво правят Веско и Йордан Миневи, Мариян Огнянов, Цветков, Борко Стойчев, Сърмов, Лъчо Балтанов, Дюлгеров по чуждите отбори, а не са на „Герена”. Кой късогледко направи така, че Ивелин Попов да не изиграе ни един мач с екипа на представителния отбор на „Левски”. Вместо това идват чужденци, които по правило не са „щастливи”, и чакат момента да духнат нанякъде. След напускането на Сираков трябва да се изкорени и сираковщината, да се дава път на младите от отбора. Сини треньори, които са се радвали и страдали като футболисти на отбора, сини юноши, които са израсли на стадиона – това е спасението. Правили сме го веднъж през 80-те години на миналия век. Тогава пак не бяхме ставали шампиони години наред. Бобата Жечев пое риска и смени целия отбор с юноши. След няколко години трябваше да се намеси ЦК на комунистите, за да ни разтурят, преименуват, разобличат и какво ли не още. Истината беше, че убивахме от бой де когото хванем, а военният отбор го имахме за дребна риба. Тази година вече нямаме шанс за шампионската титла, това е очевидно. Имаме шанс за голямата, историческата промяна. Нека най-после да заложим на българското. Ама наистина, не на думи.
Иван Асенов, София
