ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Една достолепна дама, като достигнала 120-годишна възраст, решила да си отиде от този свят. Легнала, приклопила очи, а около нея нетърпеливо пърхал зет й.
По едно време обаче някаква нахална муха зажужала и дамата се ококорила. Зетят загрижено убил мухата и изревал „мамо, не се разсейвай”. Но вече било късно.
Вицът хем е стар, хем е актуален, ако оприличим дамата с БСП. Бързам да кажа плахата си надежда, че тя пак ще се разсее и, за радост на едни и за гняв на други, ще отложи смъртта си.
Ще оставя на читателите да гадаят кой е зетят (вероятно мнозинството ще разпознаят в ролята му един „червен генерал”). Неговата „муха” обаче (историята с „подкупа”) май се получи дребна.
А „голямата муха” ще се окажат местните избори наесен.
През 2011 г. БСП спечели 58 кметски места на общини, между които и 8 на областни центрове. ГЕРБ я победи съответно с 83 и 14. Това беше седмата победа на Бойко Борисов над Сергей Станишев. Осмата и деветата, съответно на парламентарните избори през 2013 г. и през октомври миналата година, също бих стоварил на гърба на Станишев и Орешарски.
Следователно тези избори ще бъдат първото голямо изпитание за новото ръководство на БСП начело с Миков. Дано обаче да не се окаже и единственото за него...
Защото, ако се случи, ще е хем незаслужено, хем несправедливо. Сегашното ръководство на БСП пое партията в момент на най-сериозната й криза в последния четвърт век – тази на лявата й идентичност. Казано с други думи, за 25 години БСП извървя един път, който постепенно я изведе от лявото политическо пространство и я отнесе в дясното. Сиреч, превърна я в слуга на корпоративни интереси.
За тези години БСП беше на власт, самостоятелно или в коалиции, три пъти – 1995 – 1997 (Виденов), 2005 – 2009 (Станишев) и 2013 – 2014 (Орешарски). В нито един момент обаче тя не се прояви в управлението като лява и социална политическа сила.
Всъщност двата основни критерия за разликата между „ляво” и „дясно” са отношението към собствеността и данъчната политика.
Още по времето на Виденовото БСП тръгна т.нар. „масова приватизация”. Идеята беше прекрасна – градили сме нещо „държавно” при социализма, сега да си го поделим и да стане „частно, но на всички нас”. Така, както се случи (примерно) в Чехия или Унгария. Където „градилите” го днес са част от собствениците на изграденото от тях.
У нас обаче изграденото със съвместни усилия на всичките българи отиде в ръцете (а по-точно – в джобовете) на отделни личности. Някой да си спомня за прословутите „приватизационни бонове”, които ни задължаваха да купуваме по 5 000 тогавашни лева на калпак? Някой да е получил дивидент от тях?
Аз лично, жена ми, майка ми и баща ми – нищо. Т.нар. „приватизационни фондове”, които всъщност ни приватизираха парите, след това се преобразуваха в „инвестиционни холдинги”, а ние, балъците – в измамени овце.
Изводът ми е, че именно БСП предаде трудещите се (и трудили се 45 години) на някакви айдуци, главно нейни хора, които ни ограбиха. Демек, предаде на отбрани свои хора това, което беше общо. А те после го продадоха, за да останем ние масово без пари, а те – с много наши.
Но това е по-малко черния кахър. Основният е плоският данък, който въведе именно БСП.
Пак според теорията, всяка „лява партия” е за прогресивно-подоходен налог. Идеята е, че по-богатите плащат по-големи данъци, а приходите от тях държавата преразпределя към по-бедните. Обратното е „плоският данък” – държавата взема поравно от всички.
През 2007 г. обаче, когато премиер беше Станишев, тъкмо неговото правителство с гласовете и на неговите депутати наложиха преминаването към плоския данък. От една страна, това беше и нарушаване на конституцията, в която е записано, че България е „социална държава”. От друга страна, с тази си стъпка БСП се самоизключи от семейството на левите европейски партии, доколкото нито една от тях не изповядва подобни ултралиберални (и антисоциални) идеи. И от тази гледна точка плачът на сегашното ръководство на БСП да се върне прогресивно-подоходното облагане все още изглежда абсолютно лицемерен и с откровено предизборен привкус.
През годините, когато беше на власт, БСП не си мръдна пръста и спрямо една друга данъчна несправедливост – единната ставка на ДДС. Сред държавите-членки на ЕС подобна мярка съществува само в Дания. Във всички останали обаче ДДС е диференциран. Цигари, алкохол, автомобили се облагат с най-висока ставка (от 17.5 до 20%). Мляко, хляб и лекарства – с най-ниска (обикновено 4 или 5%). А между тези две граници се разполагат ставките за месо, облекло, отопление и осветление и т.н.
Това го има даже и във Великобритания, която Маргарет Тачър превърна в една от най-либералните европейски държави. Не обаче и у нас, въпреки, че на три пъти управляваше и БСП.
Сега, казват, тя чакала прословутия си „пленум на истината”. На който щяла да се занимава с вадене на вътрешнопартийните си кирливи ризи. Е това пък, казвам аз, е най-прекият път към поредната изборна загуба.
А в по-широк аспект – и към нейното ритуално самоубийство.
Има, разбира се, и друг вариант – БСП едновременно да изгони търговците от вътрешнопартийния си храм и да се върне към автентичните леви ценности. Въпросът е дали на новото ръководство ще му стигнат силите, за да се превърне в „мухата”, която разсеяла възрастната дама...
