ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На Трети март българската държава възкръсва.
Петстотин години България я няма на картата на света. Просто не съществуваме за останалите народи. А и малко от тях знаят, че някога сме съществували, че през Средновековието много често сме били едни от най-важните играчи на европейската сцена. Ето защо фактът, че на Трети март е възстановена българската държавност, има огромно значение. Първо, ставаме видими за света. И второ, вземаме съдбата в своите ръце. Вече сме свободни.
Свободата е най-важното нещо. Както за отделния човек, така и за държавите. Хората и страните, които са се отказали от свободата си, на практика са се отказали от съществуването си. И поради тази причина Трети март 1878 г. е най-подходящата дата за национален празник на България. Заради възвърнатата свобода.
Да, има и хора у нас, които мразят Трети март. Те обясняват омразата си с факта, че свободата ни била дадена от Русия, пък те не можели да понасят нищо, свързано с тази държава. Има обаче и една по-дълбока причина за неприеманета на Трети март от страна на подобни персонажи. Те мразят не само националния празник. Те мразят свободата. Казано накратко, те не желаят да бъдат свободни.
Защото независимостта не е единствено възможност да правиш, каквото си искаш. Тя е свързана с големи отговорности. Сам трябва да решаваш всичко и да носиш последиците от избора си. Да, това е тежко. И затова много хора просто бягат от свободата, както беше написал един от най-значимите философи и психоаналитици на XX в. Ерих Фром. Винаги е имало, а и ще има хора, които се отказват от независимостта. Прехвърлят я на други или на институциите над себе си. Така се спасяват от бремето на свободата.
Освен всичко друго омразата към Трети март днес изцяло се вписва в политическата коректност, в „правилното“ говорене. България се освобождава благодарение на помощта на Русия, а днес всичко руско трябва да бъде мразено. Такива са директивите от чуждите началници. А в България никога не са липсвали хора, които поставят заповедите отвън над всичко останало. За тях няма значение кои са чуждите началници и какво заповядват. За мразещите свободата важното е изпълнението на задачите. Независимо от тяхната абсурдност. Много често се стига и до престараване в желанието на официални държавни лица да угодят на чуждестранните си ментори.
Нали помните как Кирил Петков в разрез с всички писани и неписани правила на дипломацията изгони 70 служители от посолството на Руската федерация? И тази, както и много други глупости, беше оправдана с факта, че трябвало да защитаваме „евроатлантическите ценности“. Така и не стана ясно как градинарят на руското посолство „вреди“ на въпросните „ценности“, че трябва да бъде изгонен. Важното беше да се демонстрира за пореден път бесновато отношение към Русия.
А миналата седмица един индивид реши да троши Паметника на Съветската армия. Направил го, защото го ядосала речта на Путин, както самият индивид с гордост си призна.
Разбира се, подобна вандалщина попада под ударите на закона. Но вместо да понесе последствията от хулиганската си постъпка, въпросният персонаж беше обявен за „герой“ от малобройната, но ужасно креслива русофобска общност у нас. Срамното поведение на тази общност така и щеше да остане незабелязана за широката общественост, ако също не беше героизирано от официозните медии. Някои от тях, особено големите частни телевизии Би Ти Ви и Нова, направо излязоха от кожата си, за да обясняват колко е хубаво да се трошат паметници, свързани с Русия. Според елементарните представи на тези телевизии всичко, което е насочено срещу руската държава, трябва да бъде приветствано. И няма значение дали става дума за съвременна, Съветска или за средновековна Русия. И това започна много преди войната в Украйна. Тази война просто даде толкова дълго търсеното оправдание на активната русофобия.
Под лозунга, че „не може да има две гледни точки по въпроса за това колко лошо нещо е войната“, официозните медии яростно започнаха да демонизират всичко руско. Да, войната е ужасно нещо и по това няма различни мнения. Но има много повече от едно мнение по въпроса какво е довело до началото на военните действия и още по-важно как могат да бъдат прекратени те. Само че официозните медии не се интересуват от такива „подробности“. Те, подобно на всевъзможните Урсули, Борели и Мишели, дори не се интересуват от въпроса как би могло да се стигне до прекратяване на огъня. За тях е важно Русия да бъде сатанизирана и те пламено изпълняват тази си свръхзадача.
Затова и основните гости в подобни телевизии са едноклетъчните русофоби. Те винаги са добре дошли там, а присъствието им става особено активно именно около Трети март.
Едва ли има друга държава, където толкова много телевизионно време да бъде предоставяно на хора, които да ругаят собствения си национален празник и да обясняват как се срамуват от него.
Вместо да бъде определено като феномен от областта на психопатологията, подобно поведение бива обявявано за съзвучно с евроатлантическите ценности, коити ние, като надежден геостратегически партньор, трябвало неотклонно да изповядваме. И понеже заговорихме за паметници, изобщо няма да се изненадам, ако утре някой реши да троши монумента на Шипка, издигнат в памет на сражавалите се там български опълченци и руски войници.
Разбира се, това трошене ще бъде приветствано от русофобския лагер. Оттам веднага ще се намерят и преподаватели по история, които дълбокомислено да обяснят как нищо освободително нямало в Руско-турската война от 1877-1878 г., че това всъщност било „въоръжена агресия на Руската империя и платени от Русия български сепаратисти срещу напълно легитимната Османска държава“. Сега това може и да ви звучи абсурдно, но историята – и българската, и световната, познава немалко примери за безумни твърдения, превърнати в официално говорене.
А дълг на всеки разумен човек е да направи всичко по силите си, за да не допуска налудното говорене да се превръща в норма и да не позволява отнемането на свободата.
