ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Стопаните се радват на гергьовския дъжд и се вярва, че всяка капка от него е жълтица, защото ще напои земята и ще донесе добра реколта, твърди Петя Бонева от отдел "Връзки с обществеността"” в Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" пред "Фокус". В народния календар Гергьовден е свързан с много богата обредност, засягаща живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. "Характерните скотовъдни обичаи се преплитат в обредни практики, свързани със земеделието, за осигуряване на здраве и благополучие”, каза Бонева. Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност, като се вярва, че тяхната живителна сила се пренася и върху хората.
"Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво”, посочи Бонева. На Гергьовден се коли агне и особено място на трапезата заема обредният гергьовденски хляб, украсен с овце и кошари.
"На този ден за пръв път се издояват овцете, избива се първото масло и се подсирва първото сирене, което се поднася на трапезата", каза Бонева. Гергьовден е много голям празник с богата символика.
"На Гергьовден хората се радват на живота, вярва се, че гергьовденската роса е лековита и затова рано сутрин на празника болни и здрави се търкалят в тревата”, заяви Бонева. На Гергьовден всички се теглят на кантара и се люлеят на люлките за здраве, като с това се цели осигуряване на плодородие на нивите и богати имоти за стопаните. Според народните вярвания, Гергьовден е един от празниците, на който чрез магии може да се обере, тоест да се вземе водата на нивата и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, когато се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните, пак с предпазна цел", твърди Петя Бонева.
