Българският жен-шен е сред най-ценните билки
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Босилекът е много тачено от народа ни растение, символ на здравето и живота. Без него мома не се венчава, както и дете не се кръщава. Родина на босилека са тропиците на Азия и Африка, но и в Европа той се отглежда от векове. Размножава се със семена, обича богати почви и слънчеви места. Цъфти през юли и август. Цветовете са бели, по-рядко розови. Употребява се цялата надземна част като цвете, подправка и билка. Лечебното му действие е с широк диапазон, дължащо се преди всичко на целебното етерично масло.
Босилекът пречиства и ароматизира дома, а ролята му в кухнята е незаменима. Вирее отлично при всякакви условия, само не понася ниските температури. И ако решите да го отглеждате в саксия, не го оставяйте през студените нощи между прозореца и пердето. Иначе прозоречният перваз е най-доброто място за него, защото му трябват най-малко 5 часа пряка слънчева светлина дневно. Поливайте го редовно, но по малко, като държите пръстта в саксията едва навлажнена. Той няма нужда от атмосферна влажност. За засаждането му са необходими песъчлива или смесена почва, 12-сантиметрова саксия и щипка семена. След това – много слънце, защото в кълновете му е съсредоточен най-силният аромат. Като билка и подправка се взема надземната част на растението, отрязана на около 20 см от върха. За употреба в пресен вид се бере по време на цъфтежа, а за сушене - преди него. Връзва се на малки китки и се суши на сянка в сухи и проветриви помещения.
У нас босилекът е познат като дворно растение, наричат го „българският жен-шен”, за да го приравнят до най-ценните билки, които познава човечеството. Но за нашия народ той е нещо повече, защото се е превърнал в неотделима част от българската същност. Първото, за което се сещаме: той е белег за хубост – не случайно казват „клепки босилкови”. Според народните вярвания змиите излизат от леговищата си на Благовещение. Малко се знае обаче, даже и сред билярите, че най-лековит е босилека, насаден в главата на убита в този ден змия – с него могат да се церят и нелечими болести. Босилекът, възпяван в безброй народни песни, присъства и във всички китки: заради приятния му аромат момите и невестите го закичват на главите си, а бабите го носят в пазвите си; вплитат го в пролетните обредни венци; с босилкова китка ръсят светената вода в празничните ритуали. Но за обреди и ритуали може да се ползва едва когато цъфне. Затова зиме и в ранна пролет се употребяват сушени стръкчета. Босилекът присъства във всяка обредност и съпътства българина от раждането до смъртта, в празник и в делник. Той по своеобразен начин сякаш затваря кръговрата на живота.
