Пазете се от незаконните бюра за работа, ще ви излъжат, предупреждава опарилата се Мария Иванова
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мария Иванова е от Габрово. Тя среща огромни трудности в намирането на работа чрез графии, както в Гърция се наричат бюрата за намиране на работа, съобщава „Български новини”. Лошото отношение там обезсърчава габровката, а и кризата, безпаричието карат гърците да се отказват от допълнителна помощ в домакинствата и това е причина много нашенци да губят своята работа, сигурност и финансова обезпеченост.
Една голяма част се връщат в Родината, а други поемат към трета държава. Ето какво споделя Мария, защо няма работа и какво смята да прави от тук нататък… Остър тон в графиите „Всички въпроси ти задават – къде си роден, какви дипломи имам, само дето не ме питаха защо съм родена…“ – възмущава се Мария. Взимат й такса от 20 евро предварително от бюрото на „Харилао Трикупи“45.
Почти през ден тя минава през бюрото, за да пита дали има нещо за нея. Тя не знае кои са законни и се насочва към следващата врата, зад която стои надеждата за работа. „Патилата започват, когато започнеш да търсиш работа. Първо питаме приятелките си. Не се допитваме до вестника, за съжаление. Сега аз сигурно ще открия много пропуски, много глупости, които съм направила. Дори и на стари години! Всичко, което преживявам – излиза, че съм един невероятен балък.“
От два месеца Мария е без работа. „През лятото ходих на едно бюро за работа на един господин, който се държи отвратително. В живота ми се случиха много превратности. Непосредствено след „нежната революция“, майка ми заболя, почина баща ми. Седем години и половина съм я гледала, докато в един момент се оказах в Гърция. Предпочетох Гърция, защото знаех да чета на гръцки и знаех доста неща и смятах, че това ще ми помогне. Тук имаше човек, който да ми подаде ръка, за което съм безкрайно благодарна. Бивши колежки сме и съм й безкрайно благодарна. Аз не искам да говоря за патилата си, какво съм преживяла! Всички го минаваме, кой в по-голяма степен, кой в повече. Промените, стреса, всичко това, която жена да заговорите…Не искам това да е тема на разговора. Темата на разговора е, че след толкова години се оказа, че аз съм неподготвена за кой ли път за всичко, което се случва. И искам по някакъв начин да предотвратя, да не продължават да бъдат мамени“.
Мария предупреждава да не се дават предварително пари в бюрата за работа. „Стигнах до положение, в което дадох 20 евро на „Харилао Трикупи“, 50 евро на друга, която намерих от познати. Може би и аз съм виновна за всичко това, защото оставайки без работа, започвам да питам и да разпитвам, приятелки, познати“. „Дайте 250 евро“ Казали са й да заплати 250 евро и ще се намери работа.“В Панкрати има една баба…А може ли да отида? Аз съм била в Панкрати, познато ми е, ще се оправя. Дайте ми адреса да отида да видя, говоря гръцки, няма проблем“. Отговарят й да заплати 250 евро и тогава може да отиде да види каква е работата. А тази работа се оказва, че е предложена поне на още петнадесет жени.
„Влизаш и излизаш от бюрата за работа и виждаш почти едни и същи лица на жени и започваме да общуваме. Това е почти всеки ден. Това се получи тук на „Марни“, на „Мегас Александрас“ има една Румяна и Силвия. Ние между нас си ги коментираме: „При циганките ли ходи?“. О, смятай, че си изгоряла! Как можа да дадеш пари там! Но всичко става в последствие, когато вече ти си опарен. Дала съм веднъж 20 евро на графията на „Харилао Трикупи“ и 50 евро на „Полигоно“. Те се обаждат и те изпращат на работа, но и това не знаех и това преживях“.
Звънят на Мария и я изпращат на среща за работа в Пирея. „Влизам и какво заварвам? Първо чувам, че се крещи, още от асансьора. Вътре двама мъже и един списък“. От случаен телефонен разговор тя разбира, че мъжът говори с друга жена, която се намира в Калитея и ще дойде за среща тук. Оказва, че в списъкът с имена фигурира и името на Мария – среща в пет часа. „В момента, в който влизам звъни и друга жена и така една влиза и друга излиза. И аз попитах какъв проблем има, какво го боли, от какво е болен, каква му е програмата.“ –отговорил й е: „Нищо ми няма, нищо ми няма“.
В дома му се оказва, че няма обособено място за друг човек и ако остане на тази работа, трябва да спи в салона. Мария излиза от този дом и веднага звъни на бюрото, за да поиска обяснение, но телефона отговаря, чак на следващият ден. „За мен това е една жестока подигравка. Може ли да пращате толкова много жени там?“ – а от бюрото я изпращат на друг адрес за нова работа, този път при кирия Елени.
„Това е един омагьосан кръг. В друго бюро за работа, онзи ден в най-големия дъжд аз отивам и намирам една жена от Шири Ланка, една от Румъния, една от Русия. Пристига една госпожа, за да избере една жена за майка си. Или те повеждат с 6-7 жени и ни водят на едно място, за да си изберат… След месец отивам пак на „Харилао Трикупи и господина там, не може да ми намери молбата.“
Мария е огорчена, защото се оказва, че е трябвало да допълни някаква информация в молбата си, но това й го казват чак след един месец. „Когато аз живея на близко и почти всеки ден минавам и вие буквално се гаврите!“, а наша българка работеща там й отговаря: „ Ти какво искаш ма?“. След всичко това, Мария е разочарована много.
