Георги Харизанов в ПИК и "Ретро": Катастрофата на кеша и мъглата след аматьорите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Окей, ГЕРБ ще победят (и) на тези избори. Въпросът е само с каква разлика. Окей, ПП-ДБ ще продължат по нанадолнището. Въпросът е само с каква скорост. Окей, свръхактивността на Делян Пеевски ще покачи резултата на ДПС. Въпросът е само с колко. Окей, „Възраждане“ ще продължат тоталната си доминация в сектора на национализма. Въпросът е с какъв резултат. БСП и ИТН най-вероятно ще се класират – въпросът е само с колко над бариерата от 4%.
Неизвестните са само в процентите и знаците зад десетичната запетая. Ултрасите са насъскани, ядрата са мобилизирани, твърдите избиратели са си все така твърди. Също толкова вярно, колкото и че негласуващите ще си останат все така негласуващи и всъщност те са мнозинството. Негласуващите. Та, демокрацията ни си е демокрация, но колко е представителна, е въпрос на много тъжна равносметка. Но не това е темата.
Въпросът не е какво ще стане на 9 юни. Това, както вече описахме, уважаеми читатели, е в голяма степен ясно. Въпросът е какво ще стане на 10-и.
Как от тези партии, с тези отношения помежду им, с тези настроени едни срещу други избиратели и с тези непрестанно обиждащи се, плюещи се и съдещи се лидери ще се състави правителство, което да може да изпълнява базовото си задължение по конституция: Да служи на гражданите и данъкоплатците си. На всички граждани и на всички данъкоплатци. Качествено и компетентно.
А можеше да е друго. Вместо да продължават да настройват хората едни срещу други и да продължават да дълбаят разделителни линии и да създават нерешими конфликти между себе си и конкурентите си, партиите можеха да не говорят за противника. А за себе си.
Само че това, уважаеми читатели, се оказва задача никак не лека и по себе си неизпълнима. Поне към момента, с много малки изключения.
Защото, ако не плюеш конкурента, а говориш за себе си и за това какво предлагате ти и твоята партия, са необходими доста познания и политическа експертиза. Която повечето глави в телевизора очевадно нямат.
Трябва да си наясно каква е идеологията, която ви е събрала със съпартийците ти. Кои сте вие и за какво се борите. В определението за политическа партия ясно е записано – сдружение от хора със сходни ИДЕИ, които искат да осъществят тези идеи чрез управление и участие във властта. Със сходни идеи. А не със сходна симпатия към Борисов или Трифонов, от които после да чакат постове и кариера. Трябва да си наясно дали си традиционалист или прогресивист. Дали си националист или глобалист. Дали си на страната на капитала и работодателя или на страната на работника и трудовия колектив.
Трябва да си наясно с икономиката и с това дали си десен и не желаеш държавно участие в икономиката, високи данъци и безброй правила, регулации и бюрокрации, или си ляв и искаш безкрайна социална система, планова икономика и управление на парите на хората не от изработилите ги, а от анонимни държавни чиновници.
Трябва да си наясно с националната си култура и дали си традиционалист и човек с гордо национално съмосъзнание, или си срамуващ се от цървулите на прадядо си пишман глобалист със соево лате в ръка, който гордо е закичил тротинетката си с флагчета на LGBTQ и про-Хамас „free Palestine“ левундерските идиотщини, сигнализиращи към коя общност и кой балон надуто си се причислил.
Трябва да си наясно дали си на страната на човешкия интелект, развитието на технологиите и свободата на частната инициатива и предприемчивост, или си на страната на зелените талибани, готвещи се да продължат да съсиспват западната цивилизация с лавина от идиотски забрани. Дали си на страната на ядрената енергия, или ще чакаш нощем ток от соларите.
Трябва да си наясно дали си на страната на независимите национални държави, които отказват на бегълците от третия свят да им домъкнат в домовете същия този трети свят, от който бягат. Независимите национални държави, които отказват социалните им системи да бъдат източвани от културни обогатители, които нито знаят една дума местен език, нито имат намерение да се съобразяват с местните нрави и да се захванат за работа в интерес на местната икономика. Или си на страната на безформения мекушав „refugees welcome“ страдалчески левичарски наратив, който всъщност наказва точно левите хора в пометените от бежанци държави – хората на евтиния труд, хората със слабо защитени работни места и хората, зависещи от социалните системи.
И ако случайно си наясно с всички тези базови политически ценностни принадлежности, да си наясно и какво предлагаш. И как ще го изпълниш. И с какъв екип. И с кои други партии.
От най-опитните и експертни политици на терена очаквам (все още) да чуя точно това:
Как ще расте икономиката ни? Как ще забогатяват хората? Как ще опазим градовете си от гетата и ноу-гоу зоните на западните столици? Как ще защитим традициите си, историята си, културата си? Как ще развиваме енергетиката си? Как ще опазим индустрията, транспорта и туризма си от зелените талибани? Кои ще са приоритетните сектори, които да дърпат страната напред? Как ще ги подпомогнем – с какви данъчни облекчения, с какви мерки, с какви политики? Как ще изпреварим конкурентните ни икономики, как ще напредваме в класациите по БВП и покупателна способност, с какво и в какво ще сме по-добри от другите държави?
Това очаквам да чуя от лидерите с ясни политически физиономии и принадлежност, от политиците със знания, опит и международен авторитет. От политиците, които знаят и могат да управляват и не са тук за малко – колкото да понатъпчат в джобовете някой и друг неофициален кеш.
Очаквам да чуя визия, програма, конкретика, послания. Очакавам да се формулират и „продадат“ на избирателите цели, перспективи, мечти, приказки, бъдеще. Изпълними, постижими и реални. И поднесени по начин, който да увлече хората и да докара пред урните поне част от онова огромно мнозинство. Мнозинството на 60-те процента негласуващи.
А не за кой ли път да чуя от някоя партийна трибуна, че Просто Киро за нищо не става.
Това вече го знаем всички. Мерси.
