ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Алтернативният бюджет на Института за пазарна икономика, който се публикува ежегодно от 2002 г., предлага различен подход към управлението на публичните средства.
„Това, което знаем до момента за официалния държавен бюджет, който ще бъде предложен, е цена за данъкоплатците от 2 милиарда евро“, коментира икономистът Петър Ганев за предаването "Твоят ден" по NOVA NEWS. По думите му сред предвидените мерки са увеличаване на минималните и максималните осигурителни прагове и на някои акцизи, както и ограничаване на ръста на разходите за персонал.
Според икономиста основният проблем е в размера на публичните разходи. „Бюджетът трябва да създава рамка за растеж, така че и за справедливи доходи, но и икономиката да може да расте и бизнесите да инвестират. Но основна цел пред държавата трябва да бъде и консолидацията, свиването на разходите“, заяви той. ИПИ не подкрепя въвеждането на данък върху свръхпечалбите, който според Ганев би натоварил допълнително шест сектора и би изпратил негативен сигнал към бизнеса.
Сред предложенията на института е постепенно намаляване на заетите в публичния сектор. „Целта, която поставяме, е 20% от всички заети в икономиката да бъдат в публичния сектор. В момента са 24-25%“, обясни Ганев. Според него разходите за персонал, които надхвърлят 10% от БВП, трябва постепенно да бъдат свити под този праг. ИПИ предлага също преразглеждане на програмата за лична помощ за хора с увреждания, която икономистът определи като най-скъпата социална програма. „Тя трябва постепенно да се интегрира в Закона за социалните услуги, през асистентска подкрепа, където общините са силни и където е много по-евтино“, посочи той.
Ганев заяви, че бюджетният дефицит може да бъде намален до 3% без замразяване на доходите и без увеличаване на данъците, ако се предприемат по-смели мерки в разходната част. „При нас също го има предложеното 5% увеличение на заплатите за персонал в публичния сектор, но има оптимизация на броя хора“, уточни той. По отношение на минималната работна заплата икономистът смята, че механизмът за определянето ѝ вече трудно може да бъде променен, но държавата не трябва да гони максималното възможно увеличение.
