Последвайте ни в Google News Showcase
Копърът е познат и отглеждан като подправка, етеричномаслена и медицинска култура от дълбока древност. Всички части на растението съдържат силноароматично етерично масло, богато на карбон, но и други ценни съставки - белтъчини, смоли, захари, фолиева киселина (витамин В9), каротин )провитамин А) и витамини С и Е.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
В кулинарията се използва цялата надземна част на растението. В свежо състояние нежните стръкове, нарязани на ситно, са незаменима част от почти всички български пролетни блюда. Подходящ е за подправяне на зелени салати, супи, сирене, извара, сосове, варено говеждо или овнешко месо, риба. Много добре приляга на всякакви картофени ястия - варени, пържени или печени, на зелен фасул, грах, гъби. Цветовете на копъра се слагат в маринати, туршии, стерилизирани краставички и рибни консерви. Копърът действа апетитовъзбуждащо и газогонно. Семената му увеличават стомашния сок, засилват перисталтиката на червата и отстраняват газовете. Действат пикочогонно и обезболяващо, увеличават кърмата на родилките. Цялото растение се използва се при безапетитие, газове, колики, жлъчнокаменна болест, нервна възбуда, безсъние.
Тази ценна подправка се отглежда като пролетна и есенна култура. Издържа ниски температури с няколко градуса под нулата, а семената му започват да поникват при доста ниски положителни температури. Оптималната температура за поникване и растеж е 18-20 градуса. Няма големи изисквания към светлината, но на слънчеви места натрупва повече ароматни вещества. Може да се отглежда на различни почви, когато са добре обработени и са богати с органични вещества. При сеитба през 2-3 седмици може да се осигури получаването на пресен копър през целия вегетационен сезон.
Възрастните растения не са много взискателни към влажността, но младите се нуждаят от повече вода. Тъй като семената поникват около 2-3 седмици след сеитба, през този период е необходима добра и постоянна почвена влажност. Копърът за ранно производство се сее през март–април, а за късно – през август.
Засява се разпръснато покрай тировете, вадите, но може и на фитарии. Семената се зариват на дълбочина 1,5-2 см. След около месец от поникването, когато растенията достигнат височина 10-15 см, се извършва първото прибиране, като се отрязват по-високо, за да не се повреди сърцевинната им част и се връзват на връзки. След беритба посевът се подхранва и полива, за да се подготви за второто рязане.
