Заговорът запонал със секретни разговори в корейския ресторант
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мнозина си спомнят един от българските политически мъже в недалечното минало - Начо Папазов – партиен функционер и държавник, чийто живот бе белязан от няколко стремителни политически и житейски лупинги. Има противоречие в енциклопедиите и биографичните справочници какво точно е образованието на Начо Папазов. В някои източници четем, че има диплома за строителен инженер от Политехниката в Прага и след това е завършил право в Софийския университет. В официалната му биография като член на секретариата на ЦК на БКП инженерната му специалност е спестена, сигурно защото никога не я е практикувал. Объркването обаче е пълно, защото там пише, че именно в столицата на Чехия Папазов е станал юрист. Куриозното е, че истинското му рождено име не е Начо – когато се появява на бял свят през 25 март 1921 г. в с. Граматиково го кръщават Янаки.
През онези години Начо Папазов по-често можеше да се види усмихнат, а не намръщен и суров. Каквито бяха по портретите повечето му колеги от официалната партийната върхушка. Подчинените му и днес разправят, че обичал да се шегува. Когато през 1959 г. оглавява Министерството на просветата и културата Радой Ралин написва емблематичната си (и много популярна сред народа) епиграма по негов адрес:
„Там където седеше Иван Вазов,
днес си клати краката Начо Папазов!”
В няколко поредни правителства Папазов е шеф (с ранг министър) на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование. За сметка на това обаче, партийната му кариера малко забавя темпо – Тодор Живков започва да вижда в него потенциален приятел на тогавашния „втори човек” в партията Митко Григоров. Това изяжда главата на Папазов и той е изваден от Секретариата на ЦК на БКП.
Малко известен е фактът, че Папазов помага на Ахмед Доган да се запише студент в шуменския Висш педагогически институт през 1976 г. Тогава бъдещият лидер на ДПС вече е вербуван за агент на Първо главно управление на ДС под псевдонима „Сергей”. Кандидатстването му в института завършва с провал. Водещият офицер на Доган подполковник Стойков решава все пак да запише агента си като студент. Това трябва да стане независимо от показаните на конкурса резултати – с решаващото ходатайство на първия секретар в на ОК на БКП Вачков и шефа на ВУЗ-овете у нас Начо Папазов. От онова време е останал красноречивият доклад на подполковник Стойков за перипетиите около кандидат студента Доган:
“Др. Началник
На 22.12.1976 г. от 19.30 часа до 20.00 часа в личната си кола на една от затъмнените улици в града проведох среща с агент “Сергей”, на когото предадох следните указания:
На 23.12. да отиде при ректора на ВПИ – Шумен, на когото да каже, че го изпраща първият секретар на Окръжния комитет на БКП – Шумен, др. Вачков. Ако ректорът прояви интерес как е уредил въпроса за приемането му в института, да каже, че е депозирал лично молба до др. Начо Папазов, който е написал положителна резолюция и го е изпратил да отиде при др. Вачков. От своя страна др. Папазов се е обадил на др. Вачков по телефона с молба за съдействие. След като др. Вачков е прочел молбата му, е казал след няколко дни да се обади по телефона за резултата. На 22.12. той е позвънил и получил указания да отиде при ректора на ВПИ…. Ходил е в София, секретарката на др. Начо Папазов му е казала, че въпросът е уреден, молбата е изпратена за изпълнение на ректора на ВПИ – Шумен и в отделно писмо до родното село на агента.
На връщане от София той отишъл в Института, записал се и сега ще отиде на село за багажа…”
Доган (Сергей) изпълнява точка по точка указанията на подп. Стойков. Операцията на Първо главно управление на ДС се увенчава с успех – Ахмед става студент по български език и литература с протекцията на самия министър на висшето образование Папазов. Дори в качеството си на член на правителството той не е могъл да откаже на молбата на Държавна сигурност един от многообещаващите й агенти да седне на университетската банка. Не след дълго Ахмед Доган успява да се прехвърли да учи в Софийския университет в жадуваната специалност „Философия”.
Съдбата на Папазов не излезе от традиционния коловоз на политически низвергнатите от живковия гняв. Както се полага, след като падна от няколкото си високи поста през лятото на 1967 г., той бе изпратен за посланик в далечна Япония. Спомен за неговата дипломатическа дейност остана книгата с малко претенциозното заглавие „ Япония - от самурайския меч до изкуствения интелект” .
Днес остава неосветлено участието му в събитията около преврата на 10 ноември 1989 г. По това време Папазов оглавява Общонародния комитет за българо-съветска дружба и Централната контролно-ревизионна комисия на БКП – близо е до властта, но не съвсем. В свое интервю журналистът Павел Писарев повдига малко завесата: „Знаеше се, че от Начо Папазов е поискано чрез представителя на ВОКС (Съветското всесъюзно общество за културни връзки – б.р.) в България да предприеме действия за промяна в ръководството на партията. Начо Папазов е провеждал срещи в корейския ресторант на ул. "Асен Златаров" с различни политически дейци да опипа почвата….Ресторантът е бил в ръцете на корейските служби и бил труден за подслушване. Когато разговорите стигат до Петър Младенов и Андрей Луканов, те изземват инициативата и започват пряко да действат чрез връзките си в Москва. После идват срещите с Горбачов в Букурещ на Петър Младенов и Добри Джуров, връзките на Луканов с Терехов.”
От разказаното от Писарев (а той знае много!) се разбира, че в дъното на смяната на Тодор Живков стои имено Начо Папазов. След десетоноемврийския преврат обаче той имаше незавидна съдба. На пленума на ЦК на БКП на 16 ноември 1989 г. бива избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Само 25 дни по-късно следващият партиен пленум (8 декември) го освобождава от двата поста – официалното съобщение гласи, че това става по негова молба.
Само 6 години Начо Папазов си получава пенсията – умира на 9 декември 1996 г.
