Последвайте ни в Google News Showcase
В последните години на социализЪма великият български шоп беше достигнал до мъдрата констатация, че „големо немане сме имале, ама чак толкоз голено немане нивгаж не сме имале”.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
После обаче взе, че избухна демокрацията и върху „големото немане” ни се наставиха и „големите реформи”.
Де що се пръкна човек, нашенска политическа партия или външна сила, всички се надпреварваха да ни реформират с цел вкарването ни във „верния капиталистически път” на пазарното стопанство. А пък ние, нали сме си Андрешковци, все се изхитрявахме да кривнем от него.
В този четвърт век на „усилни и паметни реформаторски години” първо ни разформатираха като нация. И ни превърнаха в три, населяващи общата вече не държава, а просто територия България.
Циганите станаха „роми”, демек от дисциплинирани социалистически мангали се превърнаха в горди потомци на вълчицата, откърмила според легендата в древен Рим близнаците Ромул и Рем.
Не знам точно как ги е откърмила, но знам с какво ги е закърмила – да крадат тройно - хем като вълчица, хем като „братоци”...
Мутрите пък се превъзпитаха и от „борчетата с анцузите” вече са се барнали като „добре облечени бизнесмени”. И сега пак ни крадат, ама не като преди – с бой, а под формата на застрахователи, банкери и лихвари.
В третата група останахме ние, бившите българи. Навремето един кандидат-студент в прилив на патриотизъм писа, че, като дошъл в Онгъла, Аспарух превърнал в славен народ аборигенното население, което преди това се изживявало предимно под формата на „раздрипана сган”.
Е, май сега сме свидетели на обратния процес. С други думи, ако тогава в знак на несъгласие с кандидат-историка за битието на траките и славяните преди идването на прабългарите му залющих една яка двойка, сега съм склонен да приема мнението му в какво се превърнаха днешните българи след 25-те години на неспирни „риформи”...
Но „да беше мор, да беше чума”, ама пътьом и всевъзможни „външни фактори” се сипеха върху нас като градушка връз градушка.
Пак при социализЪма ни учеха да не играем на комар с „едноръкия Джо”, че все сме щели да сме от страната на губещите. Ама през 1990 г. др. Луканов покани за съветник „едноокия Ричи” (по фамилия Ран) и като се започнаха едни наши загуби, та и направо неспир...
През 1991 г. пък Филип Димитров ни домъкна Световната банка. За да не ме обвинят в пристрастие, ще цитирам „първата градушка” с нейни документи: „да се ликвидира имуществото (на бившите ТКЗС-та), използвайки нереалистично сложни формули.... Членовете на ликвидационните съвети да получат положителни стимули, за да приключат задачата си в най-кратък възможен срок... например чрез плащане на комисиони при ликвидацията на дадено имущество”. Това , с извинение, не съм си го измислил, а е просто цитат от „Правителствен бюлетин” № 1, септември 1992 г.
След туй пък ни „ощастливи” с идеите си и великият МВФ, който през 1996-1997 г. ни наложи валутния борд като втора опустошителна „градушка”. Многобройните визити нас на треторазрядната му чиновничка Ан Макгърч доведоха до три неща.
Първо, МВФ започна да ни гърчи (така както сега успешно не се справи с Гърция). Ние обаче се оказахме по-издръжливи на чужд диктат, поради което сме си и на това дередже.
Второ, при всяко посещение на Ан нашите управници, все още не успели да се освободят от робския си манталитет (то след 200 г. византийско, 500 години османско, 70 години арийско и 50 години руско не е и лесно, де) се гърчеха все по-неспирно пред Фонда.
И трето, вината изобщо не е на Макгърч, която просто изпълняваше стратегията на МВФ. А тя е проста и се състои от само четири „стъпки”.
Първата стъпка е приватизацията, която според бившия главен счетоводител на СБ Щиглиц е по-точно „рушветизация”. Пак ще цитирам – според него „местните държавници, вместо да се опълчат срещу разпродажбите на държавните предприятия, ...радостно шиткат електрическите и водоснабдителните си компании... Виждаше се как им лъсват очичките при перспективата да получат 10-процентни комисиони в швейцарски банкови сметки за клъцването на няколко милиарда от продажната цена на националните активи.“
След рушветизацията „втората стъпка” е т.нар. „либерализация на капиталовия пазар”, при която обаче „парите се движат само навън и все навън”. В резултат „резервът на страната може да бъде източен за броени дни” и тогава „МВФ изисква от тези държави да повишат лихвите до 30%, 50% и 80%, за да изкушат спекулантите да им върнат собствените им източени фондове”.
Стъпка номер три е, когато МВФ повлича задъхващата се нация към „пазарното ценообразуване” като „причудлив термин за повишаване цените на хранителните продукти, водата и енергоносителите”. Това води, както може да се очаква, до четвъртата стъпка – масов бунт, или, както е според един „прогнозен доклад” на МВФ - „социални безредици“, мирни по характер, но потушени съвсем не мирно.
Те настъпват, след като „държавата е напълно съсипана, а МВФ се възползва от ситуацията, за да изстиска и последната й капка кръв” (край на цитатите от бившия главен счетоводител на СБ. Мисля си обаче и за още няколко неща.
Фактически в края на управлението на Орешарски ние стигнахме на етап „три и половина”. Оставащата „половинка” вече я извървя съседна нам Гърция. Но го стори и благодарение на позицията на собственото си правителство.
Уви, у нас стана точно обратното. Сиреч, нашите сегашни управници не само не спират безпрекословно да се подчиняват на всички искания (и дори капризи) на алчната „тройка” (МВФ, ЕЦБ и ЕК), но и се опитват и да „търчат преди вятъра” на претенциите й.
Иначе казано, дошлите уж с огромни „обновленски” амбиции „реформатори” се оказаха само проформа такива. Нещо повече, даже ни връщат назад, към нови форми на „първата стъпка” - „рушветизацията”.
Москов например, с целия си уж антицигански патос, всъщност планира да приватизира държавното здравеопазване.
Не остава по-назад и Танев, който иска държавата да субсидира частното образование – най-сигурния начин да заличи като такова държавното.
Върхът на сладоледа обаче си остава Иванов, чиито основен замисъл в съдебната реформа е да създаде първоначално „партийно”, а като крайна цел – и направо „частно” (т.е. още по-„рушветаджийско”) правосъдие.
Е, имахме Първа частна банка. После се появи и Първа частна милиция.
Чакам сега „проформ-реформаторите” да ни докарат и Първа частна държава.
И не изключвам тогава и българите да направят втората половинка до четвъртата стъпка – на масовите бунтове.
При компютрите има един принцип – когато се провалят всички „реформи”, се прилага правилото „формат С” (т.е. преформатиране на основния диск).
При нас вероятно ще реализираме „формат Б”. „Б” като България...
