Синът на отец Иван от Нови хан: Искам да наследя спокойствието на баща ми
Последвайте ни в Google News Showcase
Съвсем нормален човек от народа съм. С нормално семейство. Не искам да се различавам по нищо от хората. Това заяви пред Ива Софиянска-Божкова по Нова телевизия синът на отец Иван от Нови хан, отец Григорий.
Той говори за детството си, за решението да последва своя баща в служението на църквата. Разказва за годините, в които баща му е в затвора, за вярното и невярно написано в годините за него и семейството му.
„Бях около 11-годишен, когато баща ми започна строежа на този дом (б.р в Нови хан) – спомня си отец Григорий. - Баща ми ме записа в Семинарията след 7-ми клас, въпреки че повече ме влечеше играта. Гледах футбол да ритам.
В началото бях малко шокиран, защото не знаех, че семинарията е като пансион. Но не съжалявам. Когато завърших Семинарията, облякох расото. Родиха ми се децата, благодаря на Бога за тях.
Сега съм енорийски свещеник в Нови хан и контролирам приюта тук”.
„Искам да наследя спокойствието на баща си. Той е моят баща – на пиедестал”, казва отец Григорий.
Той се определя като много щастлив човек, който се е посветил на народа.
„На момента отец Иван обръща повече внимание на другите деца, а не на моите, защото знае, че аз ще се погрижа за моите – признава отец Григорий. – Наясно е, че моите деца няма да бъдат лишени от нищо, а за другите трябва да се обърне повече внимание. Заради това и той повече внимание отделя на тях“.
Отец Григорий признава, че хората, които идват при него, са с огромни житейски болки, което много товари.
„Опитвам да не приемам нещата много навътре, да не ги изживявам – казва отец Григорий. – Макар че, съм емоционална личност. Намирам сили в семейството си – съпругата и децата ми. Иначе е много травмиращо. Но от малък съм изградил някаква бариера“.
Отец Григорий признава, че рядко остава насаме с баща си.
„Винаги има нещо и рядко имаме възможност да си кажем нещо“, разказва той.
Синът на отец Иван от Нови хан признава, че баща му най-много му е липсвал, когато е бил в затвора.
„В първи клас, на първия учебен ден го нямаше – спомня си отец Григорий.- Казваха ми, че е по някаква работа. Когато обаче трябваше да му отидем на свиждане, нямаше как да скрият от мен. Той беше в Кремиковци. Тогава много ми липсваше.
Работил е в бившето НСО. Отказал се от тази дейност и обявил, че иска да е свещеник. Тогава му скалъпват нещо – кажи си приятелите на Запад. Баба ми казваше, че тогава къщата ни са я преровили по няколко пъти. Това наистина го пречупи.
Той казва, че е имал дълго време много тежко главоболие, което не минавало. Тогава врачка му казала да отиде в църквата „Света Петка“, свещеника да му прочете молитва.
Като влязъл в църквата, разказва, че някаква светлина го пронизва и главоболието му изчезва и се е почувствал като новороден.
Когато са го въдворили като свещеник в Нови хан, пък разказваше, че е сънувал мястото, докато е бил в килията си".
