Последвайте ни в Google News Showcase
Със съпруга ми и малкото ни дете направо бяхме влюбени в нашия „Запорожец”- първата ни семейна кола. Как го купихме? Ами мъжът ми попаднал на обява в един брой на тогавашния Отечествен вестник, че продават запорожци по 3400 лв. на 3-годишно изплащане. По време на соца това беше единственият автомобил, който можеш да си купиш, без да чакаш ред. Иначе от 12 години имахме вноска за жигула, но така и не стигнахме до нея. След като ни държаха парите без лихва толкова дълго време, ни ги върнаха и с тях успяхме да си купим от Сливен само един персийски килим.
Съпругът ми взе някакви мизерни наследствени пари от стара фурна в Пловдив, колкото за първа автомобилна вноска, и семейният съвет реши да си вземем на изплащане запорожец. Отиваме цяла тумба, включително и приятели, в „Мототехника”. Без колебание посочваме една лъскава и ухаеща на боя и нова гума сигналночервена кола. Истинско техническо бижу за онова време! Приятел паркира запорожеца на тротоара пред блока, а ние от прозореца му се любувахме и въздишахме от гордост. Но скоро заплакахме – още същия следобед някакъв изверг мина с пирон по цялата дължина на запорожката, после се върна обратно. Жестоко раздра сигналночервената боя и остави два дълбоки белега на безчинството си. Но и това преглътнахме.
Само след седмица натоварихме колата и потеглихме за морето. Аз карам, но не мога да се похваля с опит. Но усещането, че летиш с нова кола, макар че от пърпоренето й цялата махала се тресе, че детенцето ти се кокори щастливо на задната седалка, е невероятно.
Цялата статия и още интересни четива вижте само на retro.bg!
