Татяна Буруджиева в ПИК и "Ретро": Предизвикателството пред "Прогресивна България" е да търси победа на първи тур на президентските избори
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На фона на забележимото забавяне и дори ако вземем предвид комуникацията на действията на правителството и парламентарната група на ПБ, объркване опозицията изглежда като че ли още не се е съвзела от загубата на парламентарните избори. Но картината е доста по-интересна и често напълно различна при различните партии.
За ГЕРБ ключовата задача все по-ясно се очертава – изборите за местни органи на властта. В постигането на персонално обновление и активиране на местните организации лидерът им продължава усилието да е на терен. Основният проблем за Борисов е, че продължава да е празно мястото до него – няма я личността, която да работи и гарантира ефективността на партийните структури. Времето е достатъчно, защото за година би следвало да успее да минимизира щетите от отлива както на избиратели, така и на личности. Оставката на Добрев беше очаквана, тъй като той от няколко години се опитва да напусне политиката и непрекъснатия изборен цикъл му пречеше, тъй като неговото присъствие гарантираше висок резултат на листата, която води. По-интересен е казусът с кмета на Стара Загора, защото той е знаков за цяла група от силни кметове на ГЕРБ, които обаче имат по 3-4 мандата зад гърба си. От една страна, това поставя въпроса доколко успешно биха преодолели поредното електорално изпитание и в желанието им да продължат да са кметове дали няма да договорят допълнителна подкрепа, за да си гарантират успеха. Или дори да променят партията, която да го гарантира. От друга, необходимото обновление на партията се случва не просто когато тя е в опозиция, но и когато ѝ предстоят тежки избори след година. Вероятната цел на тези предстоящи местни избори налага на ГЕРБ фокус върху партийните листи, за да си осигурят силни позиции в местната власт. От години те доминират в нея, като регистрираха загуба на предишните избори само в 3 големи града. Оттук и въпросите – ще търси ли Борисов реванш в София и ако да, как ще постигне символичния реванш, но и реалната победа? Ще успее ли да стартира оздравяването на варненската организация, която до този момент е систематичен символ на тежка загуба? Какво ще се случи с досегашните суперуспешни общински кметове?
Отговорът на въпросите е свързан с поведението на президентските избори. Те определено са търсеният символичен старт на възстановяването на опозицията и началото на атаката към управлението на Радев. Техният резултат ще постави всеки на стартовите позиции в битката за местната власт. ГЕРБ като партия може да разчита подкрепеният от нея кандидат да отиде на балотаж. Ако това е фигура, която може да обедини център-десните избиратели, има шанс да се търси победа. За „Прогресивна България“ влизането в балотаж би следвало да не стои като въпрос. По-скоро тук предизвикателството ще бъде да търсят победа от първи тур. Следователно такава цел би означавала, че Радев ще работи не просто за победата на друг, но и за това собственият му кандидат да го победи – да успее да постигне победа, която самият Радев не е постигал. Това може да стане при номинация на изключителна фигура, която при това забавяне на номинациите да има авторитета и популярността, която е на нивото на тези на самия Радев. Ако съдим по президентския рейтинг, можем да си обясним усещането, че вече има кандидат за президент, който е в кампания.
С особен драматизъм – за пореден път – се развива поредният опит на ПП-ДБ да лидират процеса, налагайки своя кандидат. Този път Атанасов и ДСБ изпревариха Асен Василев и имитирайки неговото поведение, публично лансираха общ кандидат. ПП засега реагират сравнително меко и се правят на изненадани, след като всеки ден от функционирането на служебния премиер Гюров беше използван за изграждането на неговия образ като политика, който ни представя и олицетворява по най-достоен начин. Възможно ли е Гюров да стигне до балотаж – много трудно е в този момент да се отговори позитивно. Още повече че нито кандидатът на Радев, нито този на Борисов са ясни. Но има други достатъчно ясни неща.
Първо, по-вероятно е изборите да са в два тура, ако съдим по резултатите от завършилите парламентарни избори. И ако се съобразим с прогнозите за една тежка есен, разпространявани от самите управляващи.
Второ, на изборите за президент повечето партии ще се опитат да покажат резултат, по-добър от този на парламентарните, и така да покажат, че партиите им не отслабват. Следователно ще имаме кандидати на „Възраждане“, най-вероятно няма да има общ кандидат на десните, кандидат на ПБ и лидери на партии от типа на МЕЧ.
Трето, мажоритарният характер на президентските избори изисква внимание не само върху кандидата за президент, но и върху личността, която ще се предложи за вицепрезидентския пост. Тук има само едно име, което се обсъжда в публичното пространство, и то е на Кандев, най-вече заради пресилената активност да бъде произведен в новия български герой. Но тъй като съществуват огромни трудности да се договори общ кандидат, какво да мислим за вицето – то може да бъде обсъждано само и единствено при наличието на кандидат за президент. Интересното на предстоящите избори е, че фигурата на вицепрезидента все по-малко ще играе роля при структурирането на партийната подкрепа, но пък ще нараства значимостта на персоналния авторитет и влияние.
Четвърто, кампанията се разтегля във времето – както за София Терзиев влезе първи и рано в кампания, така и Гюров и Йотова влизат рано в кампания. Кой и как ще ги номинира, какви ще са двойките, които ще се състезават, тепърва ще става ясно. Но в едно няма съмнение – бъдещият български президент ще е ключов фактор за успеха или падението на Радев.
Пето, от адекватното решение на всяка от партиите по отношение на кандидатите за президентската надпревара ще се определи кой на каква подкрепа може да разчита, какви организационни ресурси, с какъв аналитичен и кадрови потенциал има и може да активизира за местния вот.
С други думи, дали опозицията умира и дали мнозинството се умножава или не, ще видим още при номинациите на кандидатите за президенти.
