БОМБА В ПИК! Бившият главен прокурор Никола Филчев с ексклузивни разкрития: 7 млн. долара за жената на Атанасов
Последвайте ни в Google News Showcase
Поредната предизборна афера гръмна в България на прага на кампанията за предсрочния вот. Първоизточник е обичайно Атанас Атанасов, който преди избори редовно обявява, че имало подслушвани политици, което претопли като компромат за пореден път преди дни. Без имена, данни и доказателства, като типична фейк пропаганда, изказването му стана повод за яростна атака срещу първата политическа сила в страната- ГЕРБ, въпреки че изобщо не е ясно, ако е имало подслушване, дали жертва не са били именно те. Най-малкото, защото досега излизаха менте записи само с Бойко Борисов, което означава, че ако е някой е подслушван, то това е той.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
В мъглата на предизборния хаос обаче подобни афери се посрещат от медиите и раздухват с охота, а истината остава завинаги замъглена и затова след всеки вот никой така и не търси сметка на Атанасов за кьорфишеците и лъжите.
Факт е обаче, че винаги замесени са Атанасов и коалицията му с Христо Иванов - Демократична България.
Защо е така попитахме бившият главен прокурор Никола Филчев, който е най-потърпевш от практиките с подслушванията, въведени именно от Атанасов по време на управлението на гуруто им Иван Костов.
Малцина от гласоподавателите им днес са наясно и помнят скандалите с подслушванията на политици и магистрати през годините и, че самият Атанасов е боравил с незаконни СРС-та. Истината е преди всичко и именно затова ви предлагаме да се запознаете с корифеите на подслушванията у нас, разбили не една и две съдби.
В непубликуваните меморари на бившият главен прокурор проф. Никола Филчев той разкрива цялата истина за това как Атанас Атанасов и компания са подслушвали магистрати и читателите на ПИК първи имат честта да научат истината, след като именитият юрист любезно ги сподели с медията ни.
- Г-н Филчев, благодарим ви за откровеността и доверието първи да публикуваме част от вашите непубликувани мемоари. Позволете два въпроса. Защо ви подслушваха Костов и Атанасов, според вас?
- Нашите балкански политици не зачитат закона и правата на гражданите.
Те са много алчни и не се интересуват от живота на хората. А това е тяхно задължение, за което вземат и заплата. Поради това нашите политици смятат за нормално да подслушват главния прокурор. - Събират компромати, а ако няма ги създават, с цел да притискат и злепоставят главния прокурор. Който контролира обвинителната власт, той контролира целия обществено-политически живот в държавата.
- А сега подслушват ли ви?
- От време на време. Следят ме да не почна да говоря "глупости". Но по времето на мракобесния полицейски режим на Цветан Цветанов (бивш министър на вътрешните работи) и на Борис Велчев (бивш главен прокурор) бях подслушван и следен плътно в продължение на година и повече.
Това е установено от Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства с председател доц. Бойко Рашков - днес Министър на вътрешните работи. Тогава Цветанов и Велчев заблуждаваха посланиците на великите сили и преди всичко - на САЩ, че водят тежка битка с организираната престъпност. А в действителност двамата нашенски цървули, - последователи на Берия и Вишински, - погазваха грубо правата на гражданите. За това те са осъдени многократно от Европейския съд по правата на човека. Няма по-тежко престъпление от това, което органите на правосъдието вършат в името на правосъдието".
***
Ето част от ексклузивните непубликувани мемоари на Никола Филчев за първи път в българското публично пространство. Те касаят именно горещата тема с подслушванията и разкриват много за главните герои в политиката и днес:
***
Премиерът Иван Костов
подслушва главния прокурор Никола Филчев
1. Съобщение на пресслужбата на Прокуратурата на Република България от 28.07.2000 г.
Военната прокуратура откри подслушвателни устройства в дома на главния прокурор Н. Филчев. В съседен апартамент е намерена централа, която предава сигнала пряко в МВР. Устройствата са монтирани от Службата за оперативно-техническа информация на МВР. Задържани са заместник-директорът на НСБОП полковник Светлозар Спасов и бившият заместник-началник на СОТИ (днес ДОТИ) полковник Пламен Арсов.
Военната прокуратура образува следствие за злоупотреба с власт и неизпълнение на служебните задължения срещу длъжностни лица от МВР, както и за незаконно ползване на специални разузнавателни средства за събиране на информация. Прокуратурата поиска обяснение от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов и главния секретар на МВР генерал Божидар Попов.
2. Официално писмо на главния прокурор Н. Филчев от 15 януари 2001 г. до президента на Република България П. Стоянов, председателя на Народното събрание Й. Соколов и министър-председателя И. Костов
ГЛАВЕН ПРОКУРОР
на Република България
I.Информация за движението на наказателните дела за престъпления с голямо обществено значение, които са взети на специален отчет от Върховната касационна прокуратура през 1999 г.
1. Делата на специален отчет са 61. От тях са приключени предварителните следствия по 50 дела…
2. В заключение − повечето от делата са образувани преди 4−5 години. През това време делата се разследват от Специализираната следствена служба, а разследването се ръководи от Софийската градска прокуратура...
3. Делата, на специален отчет във ВКП, са две категории: а) за „банкови“ и други финансови престъпления и б) за нарушения на югоембаргото. В най-новото икономическо развитие на България има две явления, които заслужават особено внимание. Първото е присвояването на значително държавно и лично имущество, посредством престъпления при банковата и друга финансова дейност. Второто явление е приватизацията на държавната собственост. Делата за „банковите“ престъпления приключват, но търсенето на отговорност за престъпления при приватизацията предстои.
II. За законодателството относно наказателното правосъдие.
4. През последните години в наказателното законодателство бяха извършени промени, които
доведоха до „парализиране“ на съдебната система. За това предупредих в писмото си
№ ПИ-13 от 14.05.1999 г. За съжаление тези прогнози се сбъднаха...
5. Последните промени на наказателното законодателство чувствително отслабиха прокуратурата
като държавен орган за борба с престъпността. Голяма част от конституционните правомощия на прокуратурата бяха отнети и разпределени между съда и полицията. Премахната беше възможността за контрол върху по-нискостоящите прокурори и следователите. Изобщо, йерархическата структура на прокуратурата беше противоконституционно разрушена.
Този резултат, както и пълната безконтролност и безотговорност на някои следователи и съдии доведоха до „парализиране“ на съдебната система в България. Впрочем същата констатация направи и Европейската комисия − неефективната съдебна система и корупцията бяха посочени като основни пречки по пътя на България към Европейския съюз.
III. За работата на МВР
7. За две години МВР не е представило на прокуратурата нито една разработка за прояви на
организирана престъпност и корупция. „Специалният“ доклад на Националната служба за сигурност (НСС) относно корупцията от 1999 г. стигна до прокуратурата една година по-късно, и то посредством вестниците. Същевременно, служби на МВР незаконно следят, подслушват и проверяват прокурори и събират компромати срещу прокурори (в това число и срещу мен като главен прокурор).
Ръководството на МВР активно пречи на разследването на Военна прокуратура срещу бивши и настоящи служители на МВР, които са подслушвали главния прокурор. Министърът на вътрешните работи „адвокатства“ на един от обвиняемите; разрешава му да напуска страната (въпреки че министърът няма такова правомощие; заявява публично, че няма да изпълни постановление на военния прокурор. По такъв начин господин Е. Йорданов се поставя над закона. И всичко това се върши пред очите на хората, които могат и следва да го възпират от такива действия. Впрочем, министър Е. Йорданов се опита да прекрати следственото дело за подслушването чрез промяна на Наказателния кодекс − като декриминализира този род прояви.
Всички тези факти, взети в съвкупност, позволяват да се направи изводът, че в България се възражда полицейщината. А това противоречи на многократно декларираната цел за изграждане на правова държава, в която законът стои над всичко.
Отделни звена на МВР работят за престъпния свят, а не за държавата. Ще подкрепя твърдението си с два примера:
През 1998 г. Националната служба за сигурност (НСС – днес ДАНС) започва разработка „Гризачи“ срещу група бивши и настоящи ръководни служители на МВР за това, че са създали „частна разузнавателна структура, която извършва незаконна оперативно-издирвателна и разузнавателна дейност, в това число и чрез технически средства, като събраните данни се използват за изнудване и шантаж“. В същото време ръководството на НСС вербува същите тези хора за агенти, поверява им специална техника за подслушване и ги настанява в служебни квартири на МВР (една от тях се намира под дома ми). След като Военна прокуратура установи подслушването през юли 2000 г., на следващия ден генерал Атанас Атанасов взема решение да се задържат участниците в разработваната от него престъпна група. Няколко месеца по-късно обаче, той пише до прокуратурата, че се отказва от намерението си, защото съществувала опасност да се накърни авторитета на МВР.
Няма да твърдя, че това поведение на Директора на НСС съставлява престъпление. Важното е, че под закрилата на НСС (днес - ДАНС) се създава престъпна група за незаконно подслушване. Тя се използва за „мръсни поръчки“ и за събиране на пари. И за да се държат членовете на тази група в зависимост, НСС освен това ги и разработва. Подробности по този въпрос могат да се видят в разработките „Гризачи“ и „Хамстери“, които се намират в прокуратурата.
9. Накрая, бих искал да кажа още нещо. Прокуратурата често е жертва на агресивни медийни
кампании, които се организират от богати обвиняеми или заинтересовани политици. По повод на делото за „възродителния процес“, подчертавам, че Прокуратурата на въоръжените сили е внесла обвинителен акт във Върховния съд още през 1993 г. Два пъти − през 1994 г. и през 1998 г. − Върховният съд връща делото за допълнително разследване, като дава неизпълними указания: да се издирят всички пострадали (а голяма част от тях са в Турция) и да се установят причинените им материални щети през 1984 г. Прилагам справка № 4, от която се вижда, че всички останали дела с голямо обществено значение (образувани от Главна прокуратура след 1990 г.) са отдавна във Върховния касационен съд.
С уважение: Никола Филчев
Главен прокурор
Ролята на директора на НСС (днес ДАНС) Атанас Атанасов в подслушването
Ролята на Атанасов в подслушването е посочена в интервюто ми пред журналистката Анна Заркова във вестник „Труд“ от 29 май 2009 г., което цитирам:
Законът забранява да съм свидетел
Как реагира И. Костов, когато подслушването беше разкрито и военната прокуратура започна разследване?
Н. Ф.: Хленчеше през цялото време и ме молеше да го запазя. Защото на всички беше ясно, че той е организаторът на тази подслушвателно-наказателна акция срещу мен, а Атанасов е само маша в ръцете му. Още от първия момент президенrьт П. Стоянов и председателят на Народното събрание И. Соколов разбраха, че Костов е майсторът на тая работа.
Откъде знаете тяхното мнение?
Н.Ф.: На следващия ден, след разкриване на подслушването, се проведе конфиденциална среща между П. Стоянов, И. Соколов и И.Костов в Балабановата къща в Бояна, на която поканиха и мен. С цел да ме удържат, да не направя „някоя глупост". Тогава маските паднаха.
Да не си измисляте?
Н.Ф.: Наоколо имаше доста служители на НСО, някои от които вече напуснаха службата.
Какво толкова е направил бившият шеф на контраразузнаването А. Атанасов?
Н.Ф.: „Гномът" е изключително дейно същество. В медиите многократно е сочено, че той е използувал органите на МВР за политически цели, че е разработвал интелектуалци, журналисти и всеки, който може да застраши власrга на Костов, че е събирал и създавал компромати за държавни ръководители и техните семейства и т.н. Атанасов върши и други неща.
В конкретния случай Атанасов беше създал една група за незаконно подслушване от бивши и действащи служители на МВР. Той беше вербувал някои от тях за агенти, беше им дал специална техника на МВР за подслушване, настанил ги бе в квартири на МВР и им възлагаше мръсни поръчки - да подслушват и следят важни личности /например Соломон Паси/. А събраната информация се използуваше за изнудване. Но върхът на всичко е, че за да държи в подчинение членовете на тази група, Атанасов ги и разработваше. Той беше образувал две разработки и така разследваше членовете на групата за същата дейност, която им възлагаше. Не мога да Ви опиша реакциите на тези хора, когато разбират, че Атанасов ги разработва.
Това са известни неща. Кажете нещо, което не е излизало в медиите.
Н.Ф.: Трябва да Ви разочаровам, но нямам намерение да използвам информацията, която съм узнал във власrга, за незаконни или неморални цели.
Все пак ?
Н.Ф.: Щом толкова настоявате ще Ви разкажа една случка. През август 2000 г., след подслушването, бях в Евксиноrрад. Костов ме покани /чрез служители на НСО/ на брега да си беседваме за живота. При разговора много бързо се стигна до темата „подслушване" и по този повод му казах, че Атанасов не може повече да бъде директор на Националната служба за сигурност. На това Костов отвърна: „Аз съм готов да се разделя с Атанасов, но жена му е много алчна, ще почне да говори". Един месец по-късно разбрах, какво е искал да ми каже. През септември получих от една специална служба, документи, които сочат, че съпругата на Атанасов и още една съпруга /чието име тогава беше изтрито/ притежават влог от седем милиона долара в чужда банка. Освен някои действия, които предприех по закон, поставих въпроса и пред Председателя на НС И. Соколов. Той обеща да провери случая, защото „май че чувал нещо такова“. След като три пъти го питах, И. Соколов ми каза, че е проверил и обясни, че въпросната сума е подарена от някаква американска фондация на СДС. След това СДС дава тази сума на съпругата на Атанасов да я пази, тьй като тя била адвокат и знаела английски.
Важното в случая е, че Соколов не оспори съществуването на сумата седем милиона долара. Той само ми обясни „законния" произход на парите. Интересен казус, който дава повод за размишления - относно финансирането на партиите и партийците, относно наркотрафика, прането на пари, двойния морал на някои хора, чуждите специални служби и т.н.
4. Журналистката Веселина Томова за подслушването на Филчев
Сайт „Афера", 1 март 2013 г.
НИКОЛА ФИЛЧЕВ С УБИЙСТВЕНАТА ИСТИНА РАЗМАЗА ИВАН КОСТОВ И АТАНАС АТАНАСОВ!
В предаването „Всяка неделя” бившият главен прокурор Никола Филчев буквално нокаутира Иван Костов и тогавашния му шеф на НСС Атанас Атанасов и обяви Костов и като „родоначалник на незаконното подслушване у нас”. Филчев с брилянтен сарказъм и убийствена ирония разказа историята как по нареждане на тогавашния премиер Иван Костов е бил подслушван и призна, че е можел да арестува Костов, но не го е направил, защото „не можех да си позволя това – заради това, че съм лично засегнат да се превърна едновременно в потърпевш и обвиняем”.
Никола Филчев призна, че не е арестувал Костов, за да не се разтресе държавността. Бившият главен прокурор разказа как през 2000 година в тогавашния „Бръмбаргейт”, той става обект на подслушване и подчерта, че тогава, а не сега, е първото мащабно влизане на прокурори в МВР, за да бъдат разследвани всички служби, свързани с подслушването. Резултатите от проверката са, че е имало 10 000 разрешения за подслушване, за едва 2 процента от тях МВР е изпратило материалите до прокуратурата, и само един процент е използван в разследванията на престъпления.
Филчев приветства, че след толкова години едва сега новият прокурор е направил същото и е вкарал в МВР 10 прокурори, които да разследват кой, как и защо подслушва.
Когато в апартамента на Филчев са открити бръмбари, тогавашният премиер Иван Костов лично му се обажда и започва не само многократно да го моли, но и да плаче: „да не се огласява нищо, за да не разбутваме държавата”.
Филчев дори посочи, че Костов си е позволявал да му посочи журналист пред който да даде такова интервю в лицето на Бойко Василев от „Панорама”, но Филчев избрал Димитър Цонев.
Никола Филчев свидетелства и че всичко, което разказва може да бъде намерено в документацията в прокуратурата и каза още, че тогава по скандала с подслушването Атанас Атанасов „пропя и натопи Костов”.
Филчев призна и че тогавашният президент Петър Стоянов, както и Йордан Соколов са казали пред него, че знаят, че Костов е нареждал подслушването.
Петър Стоянов тогава му казва: „ В държавата двама души могат да наредят да те подслушват – аз и той (Костов, б.р.). Кой мислиш, че е?“.
Филчев подчерта, че според него не е било морално хем да бъде главен обвинител, хем да е потърпевш и само, за да не разчиства лични сметки, не е арестувал Костов и Атанасов.
Атанас Атанасов е обвинен не заради самото подслушване, а за нещо дребно - „да не е без хич, както казват хората” и точно затова по-късно е оправдан от съда.
„Като мина време Костов и Атанасов започнаха атаки срещу мен и стовариха мръсни клевети както срещу мен, така и срещу семейството ми”, разказа Филчев.
Филчев свидетелства и че Костов му заявил, докато му хленчел, че не било проблем да уволни Атанас Атанасов, но „жената на Атанасов била много алчна и щяла да проговори”.
Очевидно Костов се е опасявал от сигнал, който е дошъл от чуждо разузнаване, в което е било описано, че съществува сметка в чужда банка, като титуляри на тази сметка били съпругата на Атанасов и съпругата на Костов.
Тогава шефът на парламента Йордан Соколов казва на Филчев, че „това са едни американски пари, дето ще ни помогнат за демокрацията, ама парите ги дадохме в сметката на Атанасовица”.
„Още през януари 2001 г. наредих прокуратурата да влезе на проверка във всички специални служби, използващи СРС. Установихме, че за 2000 г., по искане на МВР, съдът е дал десет хиляди разрешения за подслушване. От тях само в 2 % случая МВР е дало информация на прокуратурата, а само 1 % ставаха за доказателства по делата. Явно е, че тази дейност на МВР е неефективна, но за сметка на това пък, службите са събирали много богата информация за живота на гражданите”, каза още Никола Филчев.
„Атанасов беше организирал тънки операции не само срещу Костов, но и срещу Петър Стоянов. Освен това действаше мръсно като нареждаше на свои служители да подслушват тоя и оня, а после докато те вършеха каквото им кажеше, Атанасов им правеше на тях мероприятие, че подслушвали незаконно”, разказа още бившият главен прокурор.
„Иван Костов може и да има организаторски и управленски качества, но той ще остане като организатор на престъпната приватизация в България. По негово време бяха продадени държавни активи за 30 млрд. лева, а в държавата влезнаха само 3 млрд. лева. След като не го арестувах, като мина време, той за „благодарност” организира кампания за моето личностно оклеветяване и нападки към семейството ми. Но по-важното е, че той ограби народа.”, заяви Филчев и каза, че като главен прокурор е съсредоточил в себе си омраза от много лица, които се занимавали с престъпления и нападките срещу него били само оценка, че си е вършил добре работата.
5. Какви мерки предприе прокуратурата, за да ограничи подслушването на гражданите
При управлението на Иван Костов, когато А. Атанасов беше шеф на Националната служба за сигурност (днес ДАНС), подслушването доби размах. Поради това прокуратурата извърши безпрецедентна проверка в службите на МВР. Установи, че само през 2000 година са издадени 10 000 разрешения за подслушване по искане на МВР. От тях само за 250 случая МВР е предоставило информация обратно на прокуратурата. А от тях само за 100 случая прокуратурата е преценила, че събраните материали могат да се използват като доказателства за престъпление и ги е внесла в съда. Така под формата на борба с организираната престъпност МВР незаконно събира богата информация за личния живот на гражданите. Тогава предприехме законови и организационни мерки, за да се усъвършенства правната уредба на използването на специалните разузнавателни средства (СРС) и да се ограничи подслушването в страната.
6. Защо първоначално отказах да се явя като свидетел по наказателното дело за подслушването
Моята теза е, че законът забранява да съм свидетел по делото. Тя е аргументирана в посоченото интервю пред вестник „Труд“ от 29 май 2009 г.:
Законът забранява да съм свидетел
Г-н Филчев, ще се явите ли утре като свидетел по делото за подслушването „Бръмбаргейт"?
Н.Ф.: Няма никакъв проблем да се явя, но законът забранява да бъда свидетел по това дело. Съгласно чл. 118, ал. 1 от НПК „не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество". А аз съм участвал, като главен прокурор, както в извършването на конкретни следствени действия по делото, така и в общото ръководство и надзора за законност върху предварителното разследване. По-конкретно: а/ Участвувал съм непосредствено в претърсване и изземване на подслушвателната апаратура /чл. 196, ал.1, т. 3 НПК/; б/ Лично съм иззел разработките „Гризачи“ и „Хамстери" от тогавашния минисrьр на вътрешните работи Е. Йорданов, които са включени в доказателствения материал по делото, т.е. събирал съм доказателства по делото /чл. 196, л.1, т. 3 НПК/; в/ Давал съм указания по разследването /чл. 196, ал.1, т. 2 НПК/. Например когато научих, че тогавашният главен секретар на МВР генерал Божидар Попов е неизлечимо болен, разпоредих да се прекрати наказателното производство срещу него. По-късно той почина; г/ Изобщо участвал съм в ръководството и надзора за законност върху това разследване, като съм проучвал и някои материали по делото /чл. 196, ал.1, т.1 HHk/. Ръководил съм, съвещания на екипа от прокурори и следователи, които работят по делото.
Как ще докажете твърденията си?
Н. Ф.: Всички прокурори и следователи от разследващия екип, с изключение на един, са живи. Някои са потвърдили пред съда казаното от мен, други могат д го потвърдят. - Освен това има и писмени доказателства. Например има писмо от тогавашния премиер И. Костов до прокуратурата, в което той посочва, че двете разработки „Гризачи" и„Хамстери" (които са приложени по делото като доказателства/ са предадени от министър Е. Йорданов лично на мен като главен прокурор).
Има обаче нещо по-важно. Законът забранява лицето, което е извършило действия по разследването, да бъде свидетел по делото, дори и когато това не е отразено в протокола за съответното следствено действие /чл. 118, ал.2 НПК/. Достатъчно е лицето фактически да е участвало в разследването, за да не може да бъде свидетел. По такъв начин законодателят е изключил всякаква възможност едно лице, което е участвало в разследването като следовател или прокурор, след това да бъде свидетел по същото дело.
Коректно ли беше Вие да се намесвате по делото тогава?
Н.Ф.: Длъжен бях да го направя. Като главен прокурор аз нямам право да стоя настрана от разследването на този важен случай с голямо обществено значение. Подобен въпрос никой не ми зададе тогава. Разбира се по делото имаше определен наблюдаващ прокурор, който заедно с Военния апелативен прокурор и отговорни прокурори от ВКП, ръководеше непосредствено разследването. Но аз не можех да се дезинтересирам от случая. Става дума не просто за едно престъпление, а за повсеместна практика да се подслушват незаконно граждани при управлението на Костов. Неведнъж медиите са изтъквали, че Костов и Атанасов използват МВР за политически цели, че те се опитват да упражняват тотален контрол върху живота на гражданите. Като главен прокурор аз не можех да търпя безучастно тази незаконна практика, а трябваше да изпълня конституционното си задължение и да реагирам. Това, разбира се, не се харесва на самите нарушители на закона.
Но Вашите действия Ви донесоха големи неприятности
Н.Ф.: Спазването на законността в Република България беше основно мое задължение през тези седем години. Като главен прокурор не съм се колебал нито за миг да го изпълнявам при всякакви ситуации. Независимо дали това ще се хареса на управляващите, на опозицията или на който и да е. Законът е над всичко. Разбира се изпълнявах задълженията си според силите си и обективно съществуващите възможности (имам предвид обществено-икономическата обстановка в страната, намесата на политическите партии и външни сили в правосъдието, в т.ч. и чрез промяна на законите, капацитета на съдебната система и др.). Грижех се прокуратурата да защитава гражданите както от посегателствата на престъпния свят, така и от корумпираната администрация. Но спазването на законността в държавата не е грижа само на прокуратурата или на правозащитните органи.
Трудно е да се осигури законност в условията на преход от един обществено - икономически строй към друг, в условията на криминална приватизация и хайдушко разграбване на държавното имущество, във времето на Костов, когато корупцията беше официална политика. В тези условия е трудно да се отстоява законността без сериозна подкрепа от другите държавни институции и политическите сили. А изпълнението на това задължение носи само омраза, клевети и опасности. Но така се случа да бъда главен прокурор в годините на преход, на социална революция. При това аз вече бях на възраст, когато човек се е разделил с много неща и дългът се превръща в основно съдържание на живота му.
Какви ще бъдат правните последици, ако Вие дадете показания като свидетел по делото „Бръмбаргейт"?
Н. Ф.: Ако дам показания присъдата следва да се отмени от горната инстанция, защото се основава на недопустими (забранени от закона) доказателства. Недопустими са тези доказателства, които са получени в нарушение на закона. Те не могат да се използват за доказване на каквито и да е обстоятелства по делото. Събирането на недопустими доказателства опорочава целия доказателствен материал и води до отмяна на присъдата. Към това очевидно се стреми защитата на обвиняемите, която е поискала да бъда разпитан като свидетел. За да поискат това, адвокатите на обвиняемите са сигурни, че моят разпит ще им помогне, ще обслужи тяхната защитна теза. Това е разбираемо.
Странна е обаче позицията на състава на Софийския военен съд, който в определението си от 28.4.2006 приема, че трябва да бъда разпитан като свидетел по делото, за „да бъде установено, дали за разглеждане в съда е внесена преписка с обвинителен акт или по делото е налице предварително производство". С други думи - за да отговоря, като главен прокурор, дали наблюдаващият прокурор по делото е изпълнил процесуалните изисквания на закона или не. Подобно е становището и на някакъв адвокат, който искал да ме пита, дали законно е образувано делото.
Излиза че трябва да бъда свидетел не за обстоятелства, свързани с престъплението по делото, а да свидетелствам като главен прокурор, дали наблюдаващият прокурор е издал постановление за образуване на делото. Но точно това законът го забранява - да бъде разпитван прокурорът по делото като свидетел по същото дело.
В решение № 635 от 12.04.1995 г. по наказателно дело № 530/1994 г., I наказателно отделение (докладчик съдията Н. Филчев) Върховният касационен съд ясно посочва, че не могат да бъдат свидетели лица, които са участвали в наказателното производство в друго процесуално качество – например съдии, прокурори, разследващи органи.
Нарушаването на това процесуално правило е съществено, защото накърнява правото на защита на обвиняемия и води до отмяна на присъдата.
